Здравейте

Та добре дошли на всички... в моя блог. Май е малко шантаво място, тук има неща от игла до конец... но какво да се прави прилича на мен просто ;-)
Та името ми е не друго, а Пролетина... може би малко странно и нетрадиционно, но е дело на обичащата ме майка. Интересите ми са прекалено разнообразни : кино, телевизия, книги, театър, музика, изкуство, култура.... почти всичко, за което може да се сетите. Занимавам се.... тези дни заниманията ми включват много биология. Уча в Софийския университет спецеалност Биотехнологии.Иначе както обикновенно се шматкам по пътищата, запознавма се с нови и интересни хора, и обогатявам общата си култура. )
Живея в България, в София и смятам да остана тук. Може би съм водена от малко смахнато чувство на патриотизъм, но тук ми харесва и тук се чувствам на мястото си. Все пак бих посетила някоя и друга страна... просто обичам да опознавам нови неща. Хората ме смятат за леко лудичка, но аз се намирам за съвсем нормална.
Преди време един приятел ми беше казал, че аз съм парадокс... може би не греши


петък, юни 29, 2007

Darker Than Black( Kuro no Keiyakusha)




Това аниме определено си струва да се гледа. Излиза из под молива на студио BONES.Това студио е известно със заглавия като Wolf`s Rain, Fullmetal Alchemist (Hagane no Renkinjutsushi), Eureka Seven, Ouran High School Host Club ( Ouran Koukou Host Club )
Странен катаклизъм от преди 10 години предизвиква появата на анормално пространство в Токио наречено Hell's Gate.С него се появяват и свръх хора наречени Contractors, Dolls и Moratoriums.
Главен герой е харизматичният Хей (черно), който е Contractor и притежава способноста да манипулира електричеството.....и яде като разпран

wikipedia

Прекрасно...

Едно прекрасно безименно стихотворение, което бях намерила преди време в Интернет:

Настъпи време на омраза.
О, Господи! Не съм готов.
И все по-трудно произнасям
Онази думичка любов!

Любов - измачкана банкнота
в кесията на паметта,
продажна колкото живота
и честна колкото смъртта.

Аз като гърбица я нося,
по-тежка от кръста Христов.
Тя-жадна, гладна,гола,боса.
Тя-свята грешница - Любов.

Любов - една едничка нота
на битието в песента.
По фантастична от живота
и по банална от смъртта.

Настъпи време на омраза.
О, Господи! Не съм готов.
Но помогни ми да запазя,
Нещастно атомче любов.

Любов - последната Голгота,
спасението на света.
Любов - по-кратка от живота,
любов - по-дълга от смъртта!

Съвременната Гергана

Петко Славейков-един от най-видните представители на епохата на Възраждането.Той е сред най-изявените личности от това време.Заниманията му с литература,публицистика,просветително дело,обществен живот,политика и какво ли още не го поставят в центъра на Българското възраждане.
Едно от най-известните му произведения е “Изворът на Белоногата”.Любовната история разказана по този баладичен начин трогва читателя и го кара да се замисли за трагичната съдба на двамата влюбени люде.
Но дали в наше време съдбата им би била точно такава.
Гергана-“мацка от класа”,прекалара часове наред във фитнеса или-в гладуване,подлагаща се на най-новите козметични процедури,непривикнала на никакъв труд,способна да ходи само на “шопинг”,използваща думи като “банално”,”тривиално”, но нямаща си и идея какво значат те,в крак с новите технологии и най-вече с модата.И другият герой Никола-добре изглеждащ млад мъж,със солидна заплата и достатъчно мозък в главата за да събере две и две,работещ по цял ден седнал на компютър.Това са героите на новото време:независими личности,тръгнали да развиват себе си по един или друг начин.
Съдбата ги среща в “Библиотеката” , но те не са там , за да се обогатят културно.Младата Гергана седнала на бара в чаша коктейл “Космополитън” в ръка.А в отсрещният край на заведението-Никола,с някоко приятели отишъл да се забавлява.Той съзира тръгналата на “лов” за мъже девойка и тоз час бива запленен от нейната красота.Сигурен в себе си той отива и я заговаря,тя е доволна,че симпатичен младеж като него и е обърнал внимание.Двамата си прекарват повече от добре-танцуват,говорят си и се забавляват.Но идва момент в който Никола трябва да си тръгва тъй като е на работа на другият ден.Разделят се с уговорката да се срещнат отново след няколко дни.Никола е запленен от това как изглежда Гергана и от нейната усмивка.Минава ден и Никола отива на мястото на срещата в уречения час.Минава един,два часа,Никола ядосан се обажда на сладката Гергана,за да я попита защо не е дошла.Тя отговаря,че и е възникнал ангажимет и през следващите месеци е заета и няма да могат да се виждат.Но истината е друга-вечерта в която са се запознали Гергана е срещнала друг мъж-надхвърлящ педесетте чуждестранен дипломат,с нова лъската кола и разполагащ с безбожни суми.Дипломата бил заинтригуван от нея,а тя на свой рет от пет цифрената му заплата .
Долавя се разликата със съвремената Гергана и Гергана от произведениетио на Петко Славейков.Съвременицата ни не зачита никакъв морал,привлечена от затграничните блага.Доката Гергана от произведението е доволна и щастлива с това което има.
Вероятно тази рязка разлика се получава от различното време в което съществуват двете.Човекът вече има нови цели и приоритети.Бяга от родното не защото иска , а защото му се налага.Забравил значението на думи като “любов”,”чуства”,”истина” и потънал в суетното си ежедневие.
Но все пак още се среща и описаното от Петко Славейков момиче:скромно и задоволяващо се с това което има.Но за огромно съжелението такъв човек е един на милиони .

Моето въображаемо пътуване в Ада

Представата ни за света е,че се дели на добро и лошо,черно и бяло. Както материялният,така и духовният свят се дели на добро-Рай и лошо-Ад.Странното е,че Адът е създаден от един паднал ангел.Той се казва Луцифер.Той застанал пред Бог и го попитал:”Ти си толкова добър с хорат,а те постоянно те предават,а със своите слуги(ангелите) си толкова лош, ние ти служим вярно.Защо е така??”Луцифер започнал да раздава правосъдие и господ го изгонил от Рая. Луцифер създал свое кралство-Ада,чрез което се противопоставил на Господ,за да отмъсти на хората,че си позволяват да нарушават Божиите заповеди.
Всеки човек иска да отиде в Рая и си представя колко неземно красиво е, никой не иска душата му да бъде отведена в Ада и се страхува да си представи какво е там.
Архангел Михаил-Ангелът за смърта е,този който отвежда човешките души на оня свят,свят който човек може само да си представи.Там грешните души на хората биват отвеждани,за да изкупят своите грехове.Искам да си представя какъв е човек нарушил моралните ценности на обществото и затова тръгвам с архангел Михал по пътя на една грешна душа.
Грешната душа е обгърната от черна мъгла,а греха който е извършила е,че е убила себе подобен.Заедно с архангела и грешната душа прекосявам дълбините на земята и стигаме до една река,където на малък кей чака сляп старец с лодка.Той ни качва и ние потегляме,прекосяваме реката.Изведнъж мъглата изчезва и пред мен се появява бряг обгърнат от пламаци.Стъпвам на брега,но пламъците не парят краката ми.Питам архангел Михаил:”Защо пламъците не парят краката ми??”,той ми казва”Ти си праведна душа и нямаш грехове за това пламъците не парят краката ти”.Когато се обръщам и поглеждам към грешната душа на убиец виждам как пламъците го обхващат целия и той гледа ужасено.Оттук натък тази душа ще гори вечно.Защото Бог е дарил живота на човека и никой няма право да му го отнема.Архангел Михаил продължава нататък,аз вървя след него по Пътя на изкуплението.
Виждам множество изтрадали души,но една от тях ми прави впечатление,тя във въздуха,завързана за езика.Питам архангел Михаил:”Защо тази душа виси на езика си?”,той ми отвръща:”Тя е излъгала и това е нейто наказание”.”Но за какво е излъгала,че да понесе такова жестоко наказание?””Излагала е в съда и заради тази лъжа е осъден на смърт невинен човек.”
Пътят минава през страшни скални зъбери, покрай мрачни пещери и виждам душа която старда от глад и жажда,защото няма ръце с които да вземе храната, и водата си.Архангел Михаил ми обяснява:”Господ е дал ръце на хората,за да създават блага,да галят децата си и да се трудят.Този човек е крал от ближният си и не заслужава по-добра съдба.Това е наказанието му.”
Става още по-мрачно,но ние вървим нататък.Виждам души които се лутат в мрака и се блъскат една в друга.Архангелът ми обяснява:”Те са лишени от възможноста да гледат,защото приживе са били завистници,никога нямат да могат да виждат и да намерят нито пътя,нито вода,нито храна.”
Стенания изпълват мрака.Поглеждам встрани и виждам хора закопани до раменете в калта,те не могат да си поемат глътка въздух,защото всеки момент могат да потънат.Ангела на смърта казва:”Това са прелюбодейци.Те са затънали в грехоте както тук в тази кал.”
В дълечината съзирам гора от хора,интересно те не се движат.”Това са хора,които приживе не са почитали рода си,майка си,баща си и родословното си дърво.Сега са им поникнали корените,които на белият сват не са имали.”ми казва ангела.
Съзирам висока колона от хора,качени един върху друг,те не могат да помръднат,защото носят тежеста на другите върху раменете си.Питам архангела:”Защо тези хора са качени един върху друг?”,”Това са църковни служители извърщили грях спрямо църквата.Най-отдолу е този,който най-много е съгрешил-владиката,той е продавал църковно имущество.Най-отгоре е този който най-малко е съгрешил-попа,не спазвал канона на църквата.”
Тръгнахме по-обратният път и когато стигнахме до реката и лодката със слепеца,аз се обърнах към архангел Михаил и го попитах:”През целият път срещаме хора,които се лутат без цел и посока .Какви бяха те?””Това са хора загубили вярата си,загубили себе си-изгубени души.Те през целият си живот не са открили Бога и затова са наказани да бродят в мрака безспирно. ”
Моето мислено пътешествие в Ада свършва тук.Мислите и чувствата,които ме обземат след това са насочени към моето вътрешно Аз.Човек трябва да живее така,че на смъртният си одър да не съжалява за нищо сторено от него.Ако носим в себе си и изпълняваме 10-те Божии заповеди,защо тогава са ни нужни други закони според които да живеем?Да запазим човешкото у себе си,да бъдем Хора!На това ни учи казаното до тук.Да носим Бог у себе си.

Научих

Това произведение не е мое, но е много красиво и истинско и затова реших да го пустна тук. Приятно четене, надявам се и на вас да ви хареса :-)

Научих
- че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия.
Научих - че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука.
Научих - че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш.
Научих - че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си.
Научих - че можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути. След това е по-добре да знаеш нещо.
Научих - че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто което ти можеш да направиш.
Научих - че не е важно какво се случва с хората. Важното е какво правят те по въпроса.
Научих - че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот.
Научих - че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни.
Научих - че отнема много време, да станеш човека който искаш да бъдеш.
Научих - че е много по-лесно да реагираш вместо да помислиш.
Научих - че трябва винаги да се разделяш с тези които обичаш с думи на любов. Може пък това да е последният път когато се виждате.
Научих - че можеш да продължиш напред дълго, след като си решил че повече не можеш.
Научих - че сме отговорни за това, което правим независимо какво чувстваме.
Научих - че или контролираш отношението си към хората или то те контролира.
Научих - че независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото й.
Научих - че герои са хората, които правят това което трябва се направи, когато трябва да се направи независимо от последствията.
Научих - че да се научиш да прощаваш изисква практика.
Научих - че има хора които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат.
Научих - че парите са калпав начин да си мериш успеха.
Научих - че с най-добрия си приятел можем да правим всичко или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.
Научих - че понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята, ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.
Научих - че понякога когато сме ядосани имаме право да бъдем ядосани, но това не ни дава право да бъдем жестоки.
Научих - че истинското приятелство продължава да расте дори през големи разстояния. Същото се отнася и за истинската любов.
Научих - че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича,това не означава, че не те обича с цялото си сърце.
Научих - че зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил и какво си научил от него, и много по-малко от това колко рождени дни си празнувал.
Научих - че никога не трябва да казваш на дете, че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.
Научих - че семейството ти няма винагида подкрепя. Може да изглежда странно, но хора с които не си роднина могат да се грижат за теб и да те обичат и да те научат отново да вярваш на хората. Семействата не са биологични.
Научих - че колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява от време на време
и трябва да му прощаваш за това.
Научих - че не винаги е достатъчно да ти простят другите. Понякога трябва да се научиш ти самият да си прощаваш.
Научих - че независимо колко лошо ти е разбито сърцето, света не спира заради мъката ти.
Научих - че произхода и обстоятелствата може да са повлияли на това кои сме, но не са отговорни за това кои ще станем.
Научих - че понякога когато приятелите ми се карат, се налага да взема страна
дори и да не искам.
Научих - че само защото двама човека се карат не значи, че не се обичат. И че само защото не се карат, не значи че се обичат.
Научих - че понякога трябва да поставиш човека преди неговите действия.
Научих - че няма нужда да променяме приятелите си, ако разберем че приятелите се променят.
Научих - че не трябва да бъдем толкова настоятелни, да открием някоя тайна. Тя може да промени живота ни завинаги.
Научих - че двама човека могат да гледат едно и също нещо, а да виждат нещо съвсем различно.
Научих - че колкото и да се опитваш да защитиш децата си, все нещо ще ги нарани и това ще нарани и теб.
Научих - че има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен.
Научих - че независимо от последствията, тези които са честни със себе си стигат по-далеч в живота.
Научих - че независимо колко приятели имаш, ако ти си тяхната опора, ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни.
Научих - че живота ти може да бъде променен за часове, от хора които дори не те познават.
Научих - че дори когато мислиш, че нямаш какво повече да дадеш, когато приятел повика за помощ, ти ще намериш сили да помогнеш.
Научих - че писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка.
Научих - че парадигмата в която живеем, не е всичко което ни е предложено.
Научих - че заслугите на стената не ни правят почтени човешки същества.
Научих - че хората на които държиш най-много в живота ти биват отнети твърде рано.
Научих - че, въпреки че думата "любов", може да има много различни значения, тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.
Научих - че е трудно да се определи къде да се тегли чертата, между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората и това да защитаваш това в което вярваш.
Научих - че колкото и да знаеш, все още има какво ново да научиш

четвъртък, юни 28, 2007

Imagini

Графа - Честно в очи

От няколко дни слушам тази песен и не мога да спра :-)

Бодлива тел от раждясали чувства,
пробожда всеки сантиметър от нас.
Какво остана от илюзиите детски,
смазани от реалността.
Бодлива тел от раждясали мисли,
пробожда всяка част от ума.
Можем само много да мразим
и да бягаме далече от себе си .

Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта,
вече не можем силно да обичаме,
вече във Бог не вярваме, което е жалко,
вече да бъдем различни не искаме,
а вървим във коловози от правила.

Не е ли време да погледнем живота честно в очи? (2)

Бодлива тел от раждясали чувства, 
пробожда всеки сантиметър от нас,
а някъде там чака някой,
да му подадем ръка.

Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.

Не е ли време да погледнем живота честно в очи? (2)

Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта,
вече не можем силно да обичаме,
вече във Бог не вярваме, което е жалко,
вече да бъдем различни не искаме,
а вървим във коловози от правила.

Не е ли време да погледнем живота честно в очи? (6)

сряда, юни 27, 2007

“Човек е сам сред тълпата”

Тъпла-хора разминаващи се по улицата,всеки със свойте мисли и проблеми,всеки със своята индивидуалност.Всеки от нас е част от тази тълпа,но е сам.
Да,човек е част от нещо,а е сам,но самотен ли е той тогава?И всъщност каква е разликата между това да си сам и да си самотен?
Поякога границата е много неясна и е трудно човек да определи какво точно значат тези две думи.Но според моето разбиране:да си сам означава физически около теб да няма никой,а да си самотен-състояние на духа,в което се чувстваш безполезен и никому ненужен.Ако това е вярно може би мисълта на Даниел Дефо:”Човек е сам сред тълпата” би звучала по правдоподобно,ако се каже така:”Човек е самотен сред тълпата”.
А може ли да си сам,но да не се чувстваш самотен? Да,може! Класически пример в това отношение е Робинзон Крузо.Той живее сам на непознат остров.Корабокрушенеца чувства природата и заобикалящата го среда като свой приятели.Те го вдъхновяват и той успява да посрещне трудностите с високо вдигата глава.
Какво би станало,ако той се намираше в обратната ситуация:да е самотен,но да не е сам?Тогава бихме предположили,че ще е заобиколен от много хора,но няма да има приятели и никой няма да го разбира.
Не знам за вас,но аз бих предпочела първият вариант.Ще попитате ”Защо?”.Има една крилата фраза -”Не е страшно да си сам,страшното е да си самотен”.Човек може да понесе физическата самота,лишението от удобствата дори,но не може да понесе психологическата самота.Това да бъде затворен духа му в оковите на едно тяло,да не среща разбиране,любов и всичко онова което му е нужно в другите.