Здравейте

Та добре дошли на всички... в моя блог. Май е малко шантаво място, тук има неща от игла до конец... но какво да се прави прилича на мен просто ;-)
Та името ми е не друго, а Пролетина... може би малко странно и нетрадиционно, но е дело на обичащата ме майка. Интересите ми са прекалено разнообразни : кино, телевизия, книги, театър, музика, изкуство, култура.... почти всичко, за което може да се сетите. Занимавам се.... тези дни заниманията ми включват много биология. Уча в Софийския университет спецеалност Биотехнологии.Иначе както обикновенно се шматкам по пътищата, запознавма се с нови и интересни хора, и обогатявам общата си култура. )
Живея в България, в София и смятам да остана тук. Може би съм водена от малко смахнато чувство на патриотизъм, но тук ми харесва и тук се чувствам на мястото си. Все пак бих посетила някоя и друга страна... просто обичам да опознавам нови неща. Хората ме смятат за леко лудичка, но аз се намирам за съвсем нормална.
Преди време един приятел ми беше казал, че аз съм парадокс... може би не греши


вторник, февруари 12, 2008

Голяма ????

От много време не съм писала нищо тук, но това е защото нямам много свободно време, а и нямах вдъхновение за това какво да напиша.
Покрай мен има много нови неща..... но може би едно от най-важните е, че преди две седмици навърших 19 години. 19 години ??? Все съм си мислила, че това е една сериозна възраст, възраст на която човек трябва да е открил и осъзнал себе си, да знае какво, как и къде иска, и да го получава. Но аз определено не съм пример за такъв човек. Вярно, че знам какво искам да правя с бъдещето си.... но пък аз определено не съм открила и осъзнала себе си, определено не знам какво, как и къде искам....може би искам всичко, но дали мога да го постигна ???
Над това разсъждавам в последно време. Просто... страшно много неща ми предстоят : да завърша гимназия, бал, матури, изпити.... и най-важното.... живота. Честно казано малко ме е страх...
В момента обаче май, най-гадно ми се вижда, че след 3 месеца живота ми ще поеме с напълно различна посока. изпити- ако вляза...ново място, нови хора, ново учене. Ако не вляза.... какво ще правя с живота си ??? Работа, колеж, не знам....май съм прекалено объркана...но то май е и нормално
Точно на рождения си ден се возих в една маршрутка и присъствах на следния разговор между пътничка и шофьора:
-Моя син е с една Бургазлийка- шофьора- и има серизно намерения към нея. Но ми се струва, че е малък за това, още не е завършил.
- Е че какво...Аз съм на 20-женена, разведена, с дете на една годинка, ходя на работа и на лекции - отвърна пътничката
При което аз гледах като гръмната.Беше дошла вече моята спирка и слязох... но половин час стоях и си мислех " Момиче по-голямо от мен с година...може би...е направила толкова неща...Ами аз какво съм направила ??? Едно нищо"
Да може би ми е рано за такива неща.... но честно казано не мога да кажа, че съм постигнала дори и нещо малко в живота си.
Може би има време за всичко, а може би не. Може би говоря глупости, а може би не... Време е да спирам, защото ставам отегчителна. Поне се надявам някой да изчете това докрай, поздравления за този някой.