Здравейте

Та добре дошли на всички... в моя блог. Май е малко шантаво място, тук има неща от игла до конец... но какво да се прави прилича на мен просто ;-)
Та името ми е не друго, а Пролетина... може би малко странно и нетрадиционно, но е дело на обичащата ме майка. Интересите ми са прекалено разнообразни : кино, телевизия, книги, театър, музика, изкуство, култура.... почти всичко, за което може да се сетите. Занимавам се.... тези дни заниманията ми включват много биология. Уча в Софийския университет спецеалност Биотехнологии.Иначе както обикновенно се шматкам по пътищата, запознавма се с нови и интересни хора, и обогатявам общата си култура. )
Живея в България, в София и смятам да остана тук. Може би съм водена от малко смахнато чувство на патриотизъм, но тук ми харесва и тук се чувствам на мястото си. Все пак бих посетила някоя и друга страна... просто обичам да опознавам нови неща. Хората ме смятат за леко лудичка, но аз се намирам за съвсем нормална.
Преди време един приятел ми беше казал, че аз съм парадокс... може би не греши


понеделник, декември 29, 2008

Един скучен ден

Сутрин.... сташане ш 7:30 *прозяв... протягане и сънено търкане на очи* Майка ми е болна - трябва да я заместа в магазина. Приготвяне за излизане и размотаване- баняне, взимане на пореданата доза хапчета, ровичкане в нета и приготвяне пред огледалото.Караница с родителнсото тяло, че не съм готова на време *както винаги... няма защо да се учудват* Тръгване в 10:30 и пристигане в магазина... към 11.... и после... скукаааааааааааааааа.... скука на квадрат..... не, не на куб....скуката е направо убийствена... *какво по дяволите правя тук* Дори не се намира една обикновенна муха... поне за да проследя полета й и да се занимавам с нещо. А в магазина влизат и излизат хора... търсят нещо... или пък нищо... или пък... не знаят какво търсят. Първи опит за убуване на скуката- мухите липсват.... втори опит- венозна доза информация... четене на весници и списания *хайде към бутката за весници* Естествено започва се с GamePlay, което е прочетено.... за по-малко от час... от корица до корица *искам още* Продължението.... Cosmopolitan... най-интригуващите статии са прочетените... повечето не си заслужават труда дори да ги погледнеш де.... но какво ли не прави човек от скука. Следват стари броеве на " Тръд", " Жълт Труд", " 19'"... прочетени.... часът е едва 13:30.... какво ще правя още четири часа...? *а...пффффффффф* Разхождам се напред-назад из магазина... броя колко плочки има по пода... много е забаво.... Хората си влизат и излизат, като в гратския транспорт е. Ако не умра от скука... поне днес научих, че има три вида клиенти - едните влизат, оглеждат, опипват дрехите и излизат... другите влизат, виждат нещо, което им харсева, пробват и го взимат... a piece of cake... но третите са най-досадни....те влизат, разглеждат и опипват всичко, взимат нещо да пробват, после дръго нещо, колкото могат повече неща, разиграват те и накрая нищо не купуват... или си тръгват с думите " Може да се върна по-късно" Като се замисли то така е и в живота... има хора... които действат веднага... такива, които са прекалено несигурни и такива които просто не обичат да действат и да взимат решения.... *протича упорита мозъчна дейност в тиквата ми*Това са малко размисли и страсти... а часът е едва 15... пушпауза. Ровичкане по двете единствени чекмеджета на малката масичка-бюро. Я да пуснем един SMS на готиния батко.... 20 минути.... няма отговор... *тъпо* В чекмеджето има тетрадка и химикал.... писане на глупости... добре часът е 16:20.... още 40 минути... урааа.... искам си лаптопа и интернет *тръшка се на стола*. Е... вече часът е 16:50... я да звънан на мама да я питам до 17 ли да стоя. А... гадост началството каза да стоя до 17:30 *кой ме би по канчето да се обаждам* Адат продължава... един от гласовете в главата ми вика : " Стискай зъби.. жено... стискай" О... имам отговор... Сладура се опитва да намерио магазина... никакъв шанс... но съм поласкана от опита *потрива доволно ръчички*... я да му дам един малък hint, нали съм добро момиченце. Ура... часът е 17:20... я да взема да измия малко пода, че да убия малко време... кофата и до чешмата... парцал... готово *доволно* Влизат клиенти... е до сега чистих *тъпа физиономия и сбръчкани вежди* Тези пък са французи ??? Аз на английски... те ми обясняват на френски... толкова ли думичка не могат да кажат ??? *а... пф... ами сега ?* О слава Богу с тях има и българка *олекна ми* Ура... купиха си нещо... е значи кибиченето имаше поне малко смисъл... *подскача от радост* Хаха... Сладура още не може да намери магазина, нека му се обадя и да го опътя. Победа... ето го.Заключване... свърши се... бях от 11 до 18 в този магазин... да продаваш дрехи е голям ад... на никой не го препоръчва. Добре, че сега ме чака приятна разходка и среща с интересен човек... достойна компенсация за часовете скука :-)

вторник, декември 23, 2008

Кошмарът.... Кошмарът преди Коледа

Празници, подаръци и весели хора, пълни магазини, коледни намаления.... и нови продукти. Това са едни от най-емблематичните неща... във вече комерсиалния празник Коледа *а... пфффф* Не,аз обичам Коледа... събирането на семейството на масата... традициите... Не хасревам това, че в крайна сметка.. от купуването на подаръци... печелят търговците... но както и да е и те са хора...*хъм....* поне така мисял де :-Р Не това е най-големия кошмар на Коледа... а побъркването на хората. Всеки се стреми да е най-най и неговите подаръци... да са... неповторими... и по улиците е пълно със забързани хора, които май не знаят какво искат *скука* A... колите.... колите... те са навсякъде: на улицата, на тротоара, в граднките, пред магазините.... просто навсякъде... А да караш кола... по улиците в голям град, по време на празниците... мисията невъзможна *почесва се по тиквата*
Но нека си говорим за по-приятни неща *мечти, мечти* Когато дойде Коледното време... по телевизията започват да въртят всякакви филми на тази тематика. Най-вече за Христос... до болка познатата на всички история. Всеки път разказана по един и същи начин. Дали не целят да приковат вниманието на зрителя ??? Знам ли... всичко е възможно *чеши, чеши*дори и да имам въшки...

Обаче има един филм, които аз лично гледам с удоволствие и така до края на света. *шаля-ля* Той е не друг, а " Кошмарът преди Коледа ". Странна и малко налудничева история... какво би станало, ако Дядо Коледа... беше Господаря на Хелоуин... *хъм...* добре е човек да се замисли над това ;-) Една страховита приказка за Коледа... изпълнена с много песни.
Толкова са симпатични... обитателите на този филм, че на човек му стават жал за тях. Но все пак всеки трябва да си знае мястото. Чудатите създания... като вампири, караконджоли, зомбита и други гадинки са си за Хелоуин... а брадатия, дебел дядо е за Коледа *всичко по местата си*
Нека се върнем на музиката към филма... вече... някой изпълнителите имат в репертоара си песни от филма... разбира се изпълнителите като Panic! At The Disco, Marilyn Manson, Amy Leе *ехххххх.... *
A... за това творение на великият ум... има и друга интересна подробност... филма е по сценарии на Тим Бъртан.А кой ли пък е той ??? *озадачена физиономия*
Той е амириканец.... режисьор и сценарист... има пръст във филки като "Едуард Ножиците", "Марсиански атаки", "Слийпи Холоу", "Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт" и други *потрива доволно ръце*


Освен " Кошмарът преди Коледа "... той е режисьор, сценарист и продуцент на "Булката труп". Тук... Коледа я няма... но се запазва... страховитата нотка... също така песните и танците.... остват.Един млад момък е в търсене на подходящата булка. Предоставя му се красива девойка, която копнее по него. Но вместо това той решава... да съеди живота си... с клон. Който се оказва ръката на булка-зомби. След като е сложил пръстена на ръката на прокълтанана девойка... той е длъжен да се ожени за нея, а горката... булка... е имала ужасна съдба. И от тук почват перипетите на горкия младеж. Колкото и обвързващ да е пакта на брака... в крайна сметка... той се жени за момиче от плът и кръв... Тъжната история все пак има щастлив край. Все пак... and they lived happily ever after.

А моето сърце... се зарадва страшно много, когато преди седмица отидох на кино и видях плакат... с едно малко момиченце. На плаката беше написано "Coraline" " От създателя на " Кошмараът преди Коледа" " *тресе се от щастие*

Обновление

Ех... това място съвсем го забравих... колко безсънни нощи и неспирна мозъчна дейност.... има тук само... Хи-хи ;-) Сега, за да се върна пак към блога си, го обнових... всъщност цветвете и картинките са сменение... тези повече ми допадат и доста отговарят на душевното ми състояние в този момнет. А и е някакво начало да се върна към старото си хоби и да не го изоставям, и разрушавам като всичко около мен напоследк. Но там където има разруха има и ново начало, от старото разрушено... се разжда ново... може би по-здраво и способно да устои на суровото време.... Но това ще се докаже... само от времето. Стига съм блещила глупости... това е достатъчно за начален пост... в най-скоро време... ще се занимая с някоя любопитна тема :-)