World in my eyes

Луцифер - божие изчадие или дяволско създание ?

2010-09-25T02:48:00.008+03:00

Малко хора са наясно с това кой или какво е Луцифер. Дявол, паднал ангел ??? Общо прието е Луцифер да се окачествява с дявола, но тези две персонификации нямат нищо общо. Нека оставя на лаиците да смятат, че Дявола, Сатаната и Луцифер са едно и също създание.
Има няколко предания за това кой е Луцифер. Според едно от тях той е ангел, който е бил привилигирован и е стоял най-близо до божия трон. Той е имал задачата да събира душите на мъртвите и да ги води към светлината. От там идва и името му Луцифер, което на латински означава "носещия светлина". Понеже той е бил и ангела най-близо до хората, знаел и какво представляват те. Той вижда, че човеците не заслужават Божието благоговение и се разгневява от това. Вдига се на бунт срещу Господ и тогава Бог го поркужда и му отрежда тежката задача да наказва греховните души. Според друго предание той се възпротивява на това, че хората имат привилегията да избират, докато ангелите не могат да правят това. Той смята, че ангелите са по-високо в йерархията и трябват да имат повече привилегии от човеците. Това е друга причина, която довежда до неговото прокуждане.
В много картини Луцифер е изобразяван като същество с козя глава и крака. Това няма нищо общо с него. Това е създание наречено Бефомет. Преданието, че Луцифер изглебда така идва от средновековието. Когато Орденът на Тамплиерите бил в своя възход. Кралят на тогавашна Франция, Филип Хубавия решил да срине Ордена. Всъщност го е направил по много интелигентен и подъл начин, до някаква степен е успял. През 1507 година, той застявя папата да напише писмо до всичките си подчитени, което те да отворят на 13 Ноември. В писмото се казва, че папата е получил пророчески сън, в който му се е явил Господ и му е казал, че тамплиерите са окултисти и се кланят на дявола изобразен с козя глава и крака, което всъщност е било Бефомет. Чрез това писмо тамплиерите са били бесени и убивани без съд и присъда, малцина успяват да се измъкнат от жестокото клане.
По правдоподобно изобразяване на Луцифер е това на ангел с прилепови крила, което символизира това, че е паднал ангел, че е прокуден от Рая и негова задача е да поставя наказания на грешниците.
Според казаното излиза, че Луцифер е и двете: и божие създание, и дяволско изчадие. Но това до някаква степен ни показва как и в днешно време хората се отнасят с различните: прокуждат ги и ги обричат на вечно скитане и лутане... само заради начина им на мислене или начина, по който изглеждат. А именно тези хора могат да ни научат на това да бъдем по-добри... защото те внасят различното в така удобния ни стереотип.

Ревност

2009-08-21T21:45:00.002+03:00

Не съм писала... от много време в този блог. Може би за това реших да пиша за нещо известно на всисчки или поне на повечето хора.
Винаги съм си задавала въпроса: какво е това ревност ? За всеки е различно нещо, аз мога да кажа, че не съм я изпитвала. Никога не съм ревнувала, ревнували са ме, но не и аз. Все пак си я обяснявам по два начина:
Може би човека няма достатъчно доверие на партньора си. Не е сигурен, че няма да се " забие " с някой друг. Защо ??? Това вече си е до човека. Може би има поводи, поради миналото на своя възлюбен, може би има прекалено голямо чувство за собственичество, може би няма достатъчно вяра в себе си. Това всъщност мисля, че е и втората причина за ревноста. Не си достатъчно наясно дали даваш всичко на любимия си или си мислиш, че това, което даваш не е достатънчо.
Причини за ревност всеки може да си намери... стига да иска. Някой хора дори мислят, че тя е свидетелство за това, че обичаш човека до себе си и държиш на него. Честно казано мисля, че това си е чиста лудост. Не съм чула някой да е спечелил от ревноста, даже съм чувала връзки да се разрушат заради нея.
Според мен не си заслужава да ревнуваш някой. Защото дори и да го ревнуваш, и да го следиш 24 часа, ако иска да ти изневери... все ще намери начин. Точно заради това не виждам смисъл от ревноста и от това да ограничаваш някой. Мисля, че ако дадеш пълната свобода на някой и той иска да е с теб достатъчно... няма да направи нещо, което да те нарани. А пък и до някаква степен е хубаво човека до теб да не чувства, че го задушаваш.
Виждала съм как ревноста съсипа една връзка. Как това, че някой се правеше на "падар" съсипа една прекрасни отношения. Да задушаваш някого и да не му даваш свободата, от която има нужда е нещо съсипващо.
Писах, писах.... може и да са глупости, но в извод мога да кажа, че ревнсота е ненужна. Хората биха се чувствали по-добре без нея, но различни хора - различни гледни точки.

Един скучен ден

2008-12-29T23:49:00.001+02:00

Сутрин.... сташане ш 7:30 *прозяв... протягане и сънено търкане на очи* Майка ми е болна - трябва да я заместа в магазина. Приготвяне за излизане и размотаване- баняне, взимане на пореданата доза хапчета, ровичкане в нета и приготвяне пред огледалото.Караница с родителнсото тяло, че не съм готова на време *както винаги... няма защо да се учудват* Тръгване в 10:30 и пристигане в магазина... към 11.... и после... скукаааааааааааааааа.... скука на квадрат..... не, не на куб....скуката е направо убийствена... *какво по дяволите правя тук* Дори не се намира една обикновенна муха... поне за да проследя полета й и да се занимавам с нещо. А в магазина влизат и излизат хора... търсят нещо... или пък нищо... или пък... не знаят какво търсят. Първи опит за убуване на скуката- мухите липсват.... втори опит- венозна доза информация... четене на весници и списания *хайде към бутката за весници* Естествено започва се с GamePlay, което е прочетено.... за по-малко от час... от корица до корица *искам още* Продължението.... Cosmopolitan... най-интригуващите статии са прочетените... повечето не си заслужават труда дори да ги погледнеш де.... но какво ли не прави човек от скука. Следват стари броеве на " Тръд", " Жълт Труд", " 19'"... прочетени.... часът е едва 13:30.... какво ще правя още четири часа...? *а...пффффффффф* Разхождам се напред-назад из магазина... броя колко плочки има по пода... много е забаво.... Хората си влизат и излизат, като в гратския транспорт е. Ако не умра от скука... поне днес научих, че има три вида клиенти - едните влизат, оглеждат, опипват дрехите и излизат... другите влизат, виждат нещо, което им харсева, пробват и го взимат... a piece of cake... но третите са най-досадни....те влизат, разглеждат и опипват всичко, взимат нещо да пробват, после дръго нещо, колкото могат повече неща, разиграват те и накрая нищо не купуват... или си тръгват с думите " Може да се върна по-късно" Като се замисли то така е и в живота... има хора... които действат веднага... такива, които са прекалено несигурни и такива които просто не обичат да действат и да взимат решения.... *протича упорита мозъчна дейност в тиквата ми*Това са малко размисли и страсти... а часът е едва 15... пушпауза. Ровичкане по двете единствени чекмеджета на малката масичка-бюро. Я да пуснем един SMS на готиния батко.... 20 минути.... няма отговор... *тъпо* В чекмеджето има тетрадка и химикал.... писане на глупости... добре часът е 16:20.... още 40 минути... урааа.... искам си лаптопа и интернет *тръшка се на стола*. Е... вече часът е 16:50... я да звънан на мама да я питам до 17 ли да стоя. А... гадост началството каза да стоя до 17:30 *кой ме би по канчето да се обаждам* Адат продължава... един от гласовете в главата ми вика : " Стискай зъби.. жено... стискай" О... имам отговор... Сладура се опитва да намерио магазина... никакъв шанс... но съм поласкана от опита *потрива доволно ръчички*... я да му дам един малък hint, нали съм добро момиченце. Ура... часът е 17:20... я да взема да измия малко пода, че да убия малко време... кофата и до чешмата... парцал... готово *доволно* Влизат клиенти... е до сега чистих *тъпа физиономия и сбръчкани вежди* Тези пък са французи ??? Аз на английски... те ми обясняват на френски... толкова ли думичка не могат да кажат ??? *а... пф... ами сега ?* О слава Богу с тях има и българка *олекна ми* Ура... купиха си нещо... е значи кибиченето имаше поне малко смисъл... *подскача от радост* Хаха... Сладура още не може да намери магазина, нека му се обадя и да го опътя. Победа... ето го.Заключване... свърши се... бях от 11 до 18 в този магазин... да продаваш дрехи е голям ад... на никой не го препоръчва. Добре, че сега ме чака приятна разходка и среща с интересен човек... достойна компенсация за часовете скука :-)

Кошмарът.... Кошмарът преди Коледа

2008-12-23T20:36:00.021+02:00

Празници, подаръци и весели хора, пълни магазини, коледни намаления.... и нови продукти. Това са едни от най-емблематичните неща... във вече комерсиалния празник Коледа *а... пфффф* Не,аз обичам Коледа... събирането на семейството на масата... традициите... Не хасревам това, че в крайна сметка.. от купуването на подаръци... печелят търговците... но както и да е и те са хора...*хъм....* поне така мисял де :-Р Не това е най-големия кошмар на Коледа... а побъркването на хората. Всеки се стреми да е най-най и неговите подаръци... да са... неповторими... и по улиците е пълно със забързани хора, които май не знаят какво искат *скука* A... колите.... колите... те са навсякъде: на улицата, на тротоара, в граднките, пред магазините.... просто навсякъде... А да караш кола... по улиците в голям град, по време на празниците... мисията невъзможна *почесва се по тиквата*
Но нека си говорим за по-приятни неща *мечти, мечти* Когато дойде Коледното време... по телевизията започват да въртят всякакви филми на тази тематика. Най-вече за Христос... до болка познатата на всички история. Всеки път разказана по един и същи начин. Дали не целят да приковат вниманието на зрителя ??? Знам ли... всичко е възможно *чеши, чеши*дори и да имам въшки...

Обаче има един филм, които аз лично гледам с удоволствие и така до края на света. *шаля-ля* Той е не друг, а " Кошмарът преди Коледа ". Странна и малко налудничева история... какво би станало, ако Дядо Коледа... беше Господаря на Хелоуин... *хъм...* добре е човек да се замисли над това ;-) Една страховита приказка за Коледа... изпълнена с много песни.
Толкова са симпатични... обитателите на този филм, че на човек му стават жал за тях. Но все пак всеки трябва да си знае мястото. Чудатите създания... като вампири, караконджоли, зомбита и други гадинки са си за Хелоуин... а брадатия, дебел дядо е за Коледа *всичко по местата си*
Нека се върнем на музиката към филма... вече... някой изпълнителите имат в репертоара си песни от филма... разбира се изпълнителите като Panic! At The Disco, Marilyn Manson, Amy Leе *ехххххх.... *
A... за това творение на великият ум... има и друга интересна подробност... филма е по сценарии на Тим Бъртан.А кой ли пък е той ??? *озадачена физиономия*
Той е амириканец.... режисьор и сценарист... има пръст във филки като "Едуард Ножиците", "Марсиански атаки", "Слийпи Холоу", "Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт" и други *потрива доволно ръце*

Освен " Кошмарът преди Коледа "... той е режисьор, сценарист и продуцент на "Булката труп". Тук... Коледа я няма... но се запазва... страховитата нотка... също така песните и танците.... остват.Един млад момък е в търсене на подходящата булка. Предоставя му се красива девойка, която копнее по него. Но вместо това той решава... да съеди живота си... с клон. Който се оказва ръката на булка-зомби. След като е сложил пръстена на ръката на прокълтанана девойка... той е длъжен да се ожени за нея, а горката... булка... е имала ужасна съдба. И от тук почват перипетите на горкия младеж. Колкото и обвързващ да е пакта на брака... в крайна сметка... той се жени за момиче от плът и кръв... Тъжната история все пак има щастлив край. Все пак... and they lived happily ever after.

А моето сърце... се зарадва страшно много, когато преди седмица отидох на кино и видях плакат... с едно малко момиченце. На плаката беше написано "Coraline" " От създателя на " Кошмараът преди Коледа" " *тресе се от щастие*

Обновление

2008-12-23T02:44:00.003+02:00

Ех... това място съвсем го забравих... колко безсънни нощи и неспирна мозъчна дейност.... има тук само... Хи-хи ;-) Сега, за да се върна пак към блога си, го обнових... всъщност цветвете и картинките са сменение... тези повече ми допадат и доста отговарят на душевното ми състояние в този момнет. А и е някакво начало да се върна към старото си хоби и да не го изоставям, и разрушавам като всичко около мен напоследк. Но там където има разруха има и ново начало, от старото разрушено... се разжда ново... може би по-здраво и способно да устои на суровото време.... Но това ще се докаже... само от времето. Стига съм блещила глупости... това е достатъчно за начален пост... в най-скоро време... ще се занимая с някоя любопитна тема :-)

Война ли почна ???

2008-07-05T18:40:00.004+03:00

На 03.07.2008 година.... тази дата ще я запомня цял живот. Аз живея в Чепинци.
Будя се може би към 6:20 сутринта... чувам гърмежи и трясъци... помислих си, че навън става буря. Сестра ми се събужда и пита : " Како какво става ? ", аз й отвърнах, че има буря и да ляга да спи. Изведнъж чух силен гръм и помислих, че е паднал в съседите. Излязох на терасата да видя какво става... навън беше страшно... облаци дим, огън и искри хвърчат на различни страни.... мисълта, която мина през главата ми беше " Боже.... какво става.... кой ни напада ?" След това тръгнах да търся майка ми и баща ми, но последва доста силен трус, всичко се разтресе и ме събори на земята... видях майка ми и баща ми, които се бяха панирали.... след секунди дойде и сестра ми, която беше ударена от стъкло под окото. Прозореца в нашата стая беше паднал на леглото й... добре, че беше станала малко преди да падне. Думтенето и трасъците продължаваха... имах чувството, че навън се разхождат стадо грамадни животни. Аз, майка ми и сестра ми слязохме в мазето, а баща ми излезе да види какво става.... когато се върна дойде и каза, че е гръмнало някакво поделение. След това ни нареди, че ще тръгваме.... всеки взе дрехи облече ги набързо... взехме пари, телефони и по-скъпи вещи... в колата и където ни видят очите. На улицата се бяха събрали разтретожени хора и се чудеха какво става... Когато карахме... останах потресена.... всички прозорци бяха изпочупени.. хора по улиците се чудеха какво да правят... Баща ми запали колата и в съседното село. Там се бяха събрали избягали хора... по пижами и полуоблечени. Паниката беше обхванала всички. Беше страшно. С нашите обиколихме и стигнахме до Орландовци. Очудих се, че там живота на хората продължаваше напълно нормално... трясъци нямаше... всичко беше... все едно ужаса на няколко километра го нямаше. Върнахме се пак в Чепинци... там кмета на Нови Искър ни каза да се евакуираме.... не знаехме къде да отидем... но накрая стигнахме до една от най-добрите ми приятелки, която живее в Костинброд...Там прекарахме остатъка от деня... и късно вечерта се прибрахме. Гърмежи почти нямаше... всичко беше спокойно. На следващия ден.... беше тихо... все едно вчерашният ужас не се беше състоял.
Не знам... дали това беше дело на човешка ръка... но ако е така... този човек трябват да е тоталнен психопат... дано вечно да го гризе и поне малко да страда.
Благодарна съм на всички, които се обадиха и попитаха дали съм добре, благодарна съм, че няма жертви и че нещата вече се стабилизират.
Това е преживяване, което няма да забравя... никога

Голяма ????

2008-02-12T19:38:00.000+02:00

От много време не съм писала нищо тук, но това е защото нямам много свободно време, а и нямах вдъхновение за това какво да напиша.
Покрай мен има много нови неща..... но може би едно от най-важните е, че преди две седмици навърших 19 години. 19 години ??? Все съм си мислила, че това е една сериозна възраст, възраст на която човек трябва да е открил и осъзнал себе си, да знае какво, как и къде иска, и да го получава. Но аз определено не съм пример за такъв човек. Вярно, че знам какво искам да правя с бъдещето си.... но пък аз определено не съм открила и осъзнала себе си, определено не знам какво, как и къде искам....може би искам всичко, но дали мога да го постигна ???
Над това разсъждавам в последно време. Просто... страшно много неща ми предстоят : да завърша гимназия, бал, матури, изпити.... и най-важното.... живота. Честно казано малко ме е страх...
В момента обаче май, най-гадно ми се вижда, че след 3 месеца живота ми ще поеме с напълно различна посока. изпити- ако вляза...ново място, нови хора, ново учене. Ако не вляза.... какво ще правя с живота си ??? Работа, колеж, не знам....май съм прекалено объркана...но то май е и нормално
Точно на рождения си ден се возих в една маршрутка и присъствах на следния разговор между пътничка и шофьора:
-Моя син е с една Бургазлийка- шофьора- и има серизно намерения към нея. Но ми се струва, че е малък за това, още не е завършил.
- Е че какво...Аз съм на 20-женена, разведена, с дете на една годинка, ходя на работа и на лекции - отвърна пътничката
При което аз гледах като гръмната.Беше дошла вече моята спирка и слязох... но половин час стоях и си мислех " Момиче по-голямо от мен с година...може би...е направила толкова неща...Ами аз какво съм направила ??? Едно нищо"
Да може би ми е рано за такива неща.... но честно казано не мога да кажа, че съм постигнала дори и нещо малко в живота си.
Може би има време за всичко, а може би не. Може би говоря глупости, а може би не... Време е да спирам, защото ставам отегчителна. Поне се надявам някой да изчете това докрай, поздравления за този някой.

Lee - Make History

2007-09-20T22:51:00.000+03:00

Наскоро се поинтересувах какво представлява марката дрехи Lee.Mарка водеща началото си от 1889, като началото се слага с хранителни стоки, а след това и работни облекла.Историята на компанията е дълга и пълна с обрати, докато се стига до наши дни и производство на различни младешки облекла.
Когато проверявах какви облекла точно произвеждат се натъкнах на доста интересна кампания на компанията .Тази кампания се състой в това всеки, които иска да прати интересни снимки, които "правят" история.Снимки на емблематични места или случки, интересни и неповторими снимки.От тази кампания има вече публикувани множесто снимки в ралзични списания по света. Аз лично доста се позаинтригувах от тази кампания и смятам да пратя няколко снимки.Е естествено в края на кампанията, което е 01.01.2009, има парична награда за най-добрата снимка ( 50,000 евро). Но моята цел лично не е тази, а просто да се занимавам с нещо толкова забавно.Нека всеки, който иска да се включи.

Think outside the box

2007-09-09T17:07:00.001+03:00

Изразът " Think outside the box " в превод означава " Мисли извън кутията" се използва, за да се види даденият проблем от друг ъгъл
Този израз започва да се разпространява от хора работещи в Дисни през 1960-1970.Счита се, че началото на тази фраза идва от "nine dots puzzle" или пъзела с деветте точки. При него има девет точки, които трябва да се свържат с помощта на четири линии като химикала не се вдига от листа хартия. Пъзела има лесно решение, но само ако човек излезе от квадрата образуван от точките.Така се ражда израза " Мисли изън кутията". Пъзелът е сложен само ако човек си представи, че точките образуват кутия.
Едно от емблематичните изказвания свързано с тази фраза е: "We must step back and see if the solutions to our problems lie outside the box." Което преведено ще звучи така : " Трябва да отстъпим назад и да видим дали разрешението на проблемите ни се крие някъде извън проблема"
Според мен това е много правилен подход за справяне с проблеми. Трябва да видиш цялостната картина, за да можеш да вземеш най-правилното решение. Също така този подход подтиква хората да не използват стериотипните, банални решения, а да създадат решение най-добре пасващо на техния проблем.
Жалко е, че хората обикновенно чакат решението да падне от накъде или действат по стар и изпитан метод. Май всички са загубили желанието си за борба... което е доста жалко, но докато има хора които мислят извън кутията света ще се върти :)

Любов

2007-08-07T16:12:00.001+03:00

Хъм... любов ????Честно казано не знам как да започна да
пиша тази публикация. В последно време доста мисли на
тази тема ми се въртят в главата. Какво всъщност
е любовта?? Тя е необяснима.... чрез технология
или чрез религия, философия, литература,
чрез каквото и да се сетите любовта е необяснима.
Но тогава съществивува ли тя??? Може би съществува....
всъщност няма никакви материални доказателства за нея,
но важно ли е материалното???? Всеки сам по себе си
определя какво точно е любов.
Но все пак сме наясно, че има различни.... хъм.... да
ги наречем степени на любов
или поскоро стъпки към любовта.
Аз ги разграничавам така: привличане,
харесване, влюбване и любов. На всяка от тези стъпки може
да се получи гаф, но нали тръпката е в това
да продължиш напред.
Според мен привличането си е онова
животинско чувство, което те кара
да пожелаеш тялото на другия.
То е силно и буйно, но не трае дълго.
После идва ред на харесването:
може би това е когато започваш
да опознаваш човека, започваш да харесваш
части от неговата личност. Чувство, което не е толкова
пламенно и буйно, но е по-дълго.
Тук може да се пропука крехкият лед на чувствата,
защото може да не харесаш някои страни от характера
на отсрещния човек. Но пък може и точно тези черти от характера да се окажат притегателна точка. Ето идва ред и на влюбването.
Стъпало, на което виждаме любимия
в ярка светлина, виждаме в него само хубавото.
Сладка стъпка към любовта, но не трае дълго,
защото започват да с появяват и чертите,
които не хасреваме.Тук настъпва и
границата между влюбването и самата любов.
Успеем ли да преглътнем недостатъците на половинката си
и да я приемем с тях, идва ред на любовта,
но когато не успеем всичко приключва до тук.
Любовта - сладка и горчива едновременно,
тази, която ранява и тази, която лекува,
истинска и измислена. Противопоставяне на
противоположности- това е любовта. Но защо е
толкова сложна??? Какво има толкова в нея,
че кара хората да полудяват??? Имаше една притча за
Люботва и Лудостта, в която се казваше как чувствата
играли на криеница. Любовта се скрила в един
розов храст, а Лудостта била тази, която жумяла.
Когато Лудостта търсила Любовта в розовия храст,
Любовта набола очите си и така останала сляпа.
Заключението беше следното " И от тогава Любовта е сляпа, а Лудостта я води за ръка".
А може би лудостта се получава от смесването
на различните хормони????
Учените са открили, че когато харесаме някой,
мозъкът започва да отделя ендорфин в огромни количества,
това е хормонът на щастието. В организма се отделят и
други хормони и става супа. Може би това ни докарва
идиотската физиономия и частичната загуба на разсъдък. Но защо започва това масово секретиране
на формони в организма, никой не знае или поне
учените не са открили.
Времето и любовта са свързани. Бях чела един много
красив разказ за това как на един потъващ остров били всички
чувства, качества и времето. Любовта допоследно била на острова
и никой не искал да я качи на своя кораб,
освен един съсухрен старец. Когато Любовта пристигнала
на брега попитала Мъдростта:
- Кой беше това ???
Мъдростта отвърнала:
-Времето.
Любовта се очудила и попитала:
-Защо ???
-Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта...
Може би наистина е така, може би с течение на времето
разбираш какво ти е дала любовта. Но действително колко
велика е любовта, дали е достатъчно велика, за да жертваш
сам себе си или..... ????
Има много въпроси свързани с любовта, но на тях човек
сам трябва да си даде отговор. Най-важният от тях е: трябва ли да си дава тези отговори,
за да разбере какво е любовта или просто трявба да я почувства ???

Времето ( вдъхновено от сестра ми )

2007-08-06T14:54:00.002+03:00

Още от древноста хората са измислили как да определят времето.
Според Слънцето, Луната и планените в нашата система.
Появили се и различните видове часовници: слънчев часовник, пясъчен часовник, часовник-свещ и какви ли не човешки приумици.
И всъщност защо е измислено нещо, с което да се измерва времето??? Не е ли то безмерна единица???
А какво е всъщност времето???
Да речем, че се дели на минало, настояще и бъдеще. Миналото са всички моменти, които вече са се състояли, а бъдещето всички предстоящи. Ако го погледнем
така виждаме, че всеки един момент или предстой, или вече e отминал.
От тук следва въпросът: къде е настоящето или съществува ли то???
Ако съществува би трябвало това да е границата между това един момент да е бъдещ и да е минал, вероятно е толкова мигновенен момент, че дори времето не може да го проследи.
Но нека сега погледнем цялостно времето.... това, което винаги ни притиска и не ни стига за нищо.
Според учените и времето е измерение, четвъртото измерение.
Но защо учените твърдят това???? Първото измерение е дължината, второто - ширината, третото - плътноста, а времето като измерение отпределя движението и местонахождението на на предмети, при които другите три са налице.
Човек има нужда от това да следи промяната на времето, за да може да изгради представа за нещата, които стават около него.
А времето всъщност.... е нищо... и всяко нищо е нещо след като съществува, но времето съществува ли ??
Все пак времето си тече дори и против нашата воля, то съществува против нашата воля и когато умрем него пак ще го има. Но какво от това??Времето никога няма да спре да тече и ние е малко вероятно да оставим запомняща се следа.
Съществуването му може да ни депресира, може да ни накара да се усмихнем, да ни вдъхне надежда, болка, тъга, нови желания. Но кое е по-силно: това, че ни прави тъжни или това, че ни прави щастливи, или че има свойството да лекува раните ни ??? Всеки би следвало да си отговори на този въпрос...

Darker Than Black( Kuro no Keiyakusha)

2007-06-29T18:16:00.001+03:00

Това аниме определено си струва да се гледа. Излиза из под молива на студио BONES.Това студио е известно със заглавия като Wolf`s Rain, Fullmetal Alchemist (Hagane no Renkinjutsushi), Eureka Seven, Ouran High School Host Club ( Ouran Koukou Host Club )
Странен катаклизъм от преди 10 години предизвиква появата на анормално пространство в Токио наречено Hell's Gate.С него се появяват и свръх хора наречени Contractors, Dolls и Moratoriums.
Главен герой е харизматичният Хей (черно), който е Contractor и притежава способноста да манипулира електричеството.....и яде като разпран

wikipedia

Прекрасно...

2007-06-29T17:22:00.001+03:00

Едно прекрасно безименно стихотворение, което бях намерила преди време в Интернет:

Настъпи време на омраза.
О, Господи! Не съм готов.
И все по-трудно произнасям
Онази думичка любов!

Любов - измачкана банкнота
в кесията на паметта,
продажна колкото живота
и честна колкото смъртта.

Аз като гърбица я нося,
по-тежка от кръста Христов.
Тя-жадна, гладна,гола,боса.
Тя-свята грешница - Любов.

Любов - една едничка нота
на битието в песента.
По фантастична от живота
и по банална от смъртта.

Настъпи време на омраза.
О, Господи! Не съм готов.
Но помогни ми да запазя,
Нещастно атомче любов.

Любов - последната Голгота,
спасението на света.
Любов - по-кратка от живота,
любов - по-дълга от смъртта!

Съвременната Гергана

2007-06-29T17:21:00.000+03:00

Петко Славейков-един от най-видните представители на епохата на Възраждането.Той е сред най-изявените личности от това време.Заниманията му с литература,публицистика,просветително дело,обществен живот,политика и какво ли още не го поставят в центъра на Българското възраждане.
Едно от най-известните му произведения е “Изворът на Белоногата”.Любовната история разказана по този баладичен начин трогва читателя и го кара да се замисли за трагичната съдба на двамата влюбени люде.
Но дали в наше време съдбата им би била точно такава.
Гергана-“мацка от класа”,прекалара часове наред във фитнеса или-в гладуване,подлагаща се на най-новите козметични процедури,непривикнала на никакъв труд,способна да ходи само на “шопинг”,използваща думи като “банално”,”тривиално”, но нямаща си и идея какво значат те,в крак с новите технологии и най-вече с модата.И другият герой Никола-добре изглеждащ млад мъж,със солидна заплата и достатъчно мозък в главата за да събере две и две,работещ по цял ден седнал на компютър.Това са героите на новото време:независими личности,тръгнали да развиват себе си по един или друг начин.
Съдбата ги среща в “Библиотеката” , но те не са там , за да се обогатят културно.Младата Гергана седнала на бара в чаша коктейл “Космополитън” в ръка.А в отсрещният край на заведението-Никола,с някоко приятели отишъл да се забавлява.Той съзира тръгналата на “лов” за мъже девойка и тоз час бива запленен от нейната красота.Сигурен в себе си той отива и я заговаря,тя е доволна,че симпатичен младеж като него и е обърнал внимание.Двамата си прекарват повече от добре-танцуват,говорят си и се забавляват.Но идва момент в който Никола трябва да си тръгва тъй като е на работа на другият ден.Разделят се с уговорката да се срещнат отново след няколко дни.Никола е запленен от това как изглежда Гергана и от нейната усмивка.Минава ден и Никола отива на мястото на срещата в уречения час.Минава един,два часа,Никола ядосан се обажда на сладката Гергана,за да я попита защо не е дошла.Тя отговаря,че и е възникнал ангажимет и през следващите месеци е заета и няма да могат да се виждат.Но истината е друга-вечерта в която са се запознали Гергана е срещнала друг мъж-надхвърлящ педесетте чуждестранен дипломат,с нова лъската кола и разполагащ с безбожни суми.Дипломата бил заинтригуван от нея,а тя на свой рет от пет цифрената му заплата .
Долавя се разликата със съвремената Гергана и Гергана от произведениетио на Петко Славейков.Съвременицата ни не зачита никакъв морал,привлечена от затграничните блага.Доката Гергана от произведението е доволна и щастлива с това което има.
Вероятно тази рязка разлика се получава от различното време в което съществуват двете.Човекът вече има нови цели и приоритети.Бяга от родното не защото иска , а защото му се налага.Забравил значението на думи като “любов”,”чуства”,”истина” и потънал в суетното си ежедневие.
Но все пак още се среща и описаното от Петко Славейков момиче:скромно и задоволяващо се с това което има.Но за огромно съжелението такъв човек е един на милиони .

Моето въображаемо пътуване в Ада

2007-06-29T17:02:00.000+03:00

Представата ни за света е,че се дели на добро и лошо,черно и бяло. Както материялният,така и духовният свят се дели на добро-Рай и лошо-Ад.Странното е,че Адът е създаден от един паднал ангел.Той се казва Луцифер.Той застанал пред Бог и го попитал:”Ти си толкова добър с хорат,а те постоянно те предават,а със своите слуги(ангелите) си толкова лош, ние ти служим вярно.Защо е така??”Луцифер започнал да раздава правосъдие и господ го изгонил от Рая. Луцифер създал свое кралство-Ада,чрез което се противопоставил на Господ,за да отмъсти на хората,че си позволяват да нарушават Божиите заповеди.
Всеки човек иска да отиде в Рая и си представя колко неземно красиво е, никой не иска душата му да бъде отведена в Ада и се страхува да си представи какво е там.
Архангел Михаил-Ангелът за смърта е,този който отвежда човешките души на оня свят,свят който човек може само да си представи.Там грешните души на хората биват отвеждани,за да изкупят своите грехове.Искам да си представя какъв е човек нарушил моралните ценности на обществото и затова тръгвам с архангел Михал по пътя на една грешна душа.
Грешната душа е обгърната от черна мъгла,а греха който е извършила е,че е убила себе подобен.Заедно с архангела и грешната душа прекосявам дълбините на земята и стигаме до една река,където на малък кей чака сляп старец с лодка.Той ни качва и ние потегляме,прекосяваме реката.Изведнъж мъглата изчезва и пред мен се появява бряг обгърнат от пламаци.Стъпвам на брега,но пламъците не парят краката ми.Питам архангел Михаил:”Защо пламъците не парят краката ми??”,той ми казва”Ти си праведна душа и нямаш грехове за това пламъците не парят краката ти”.Когато се обръщам и поглеждам към грешната душа на убиец виждам как пламъците го обхващат целия и той гледа ужасено.Оттук натък тази душа ще гори вечно.Защото Бог е дарил живота на човека и никой няма право да му го отнема.Архангел Михаил продължава нататък,аз вървя след него по Пътя на изкуплението.
Виждам множество изтрадали души,но една от тях ми прави впечатление,тя във въздуха,завързана за езика.Питам архангел Михаил:”Защо тази душа виси на езика си?”,той ми отвръща:”Тя е излъгала и това е нейто наказание”.”Но за какво е излъгала,че да понесе такова жестоко наказание?””Излагала е в съда и заради тази лъжа е осъден на смърт невинен човек.”
Пътят минава през страшни скални зъбери, покрай мрачни пещери и виждам душа която старда от глад и жажда,защото няма ръце с които да вземе храната, и водата си.Архангел Михаил ми обяснява:”Господ е дал ръце на хората,за да създават блага,да галят децата си и да се трудят.Този човек е крал от ближният си и не заслужава по-добра съдба.Това е наказанието му.”
Става още по-мрачно,но ние вървим нататък.Виждам души които се лутат в мрака и се блъскат една в друга.Архангелът ми обяснява:”Те са лишени от възможноста да гледат,защото приживе са били завистници,никога нямат да могат да виждат и да намерят нито пътя,нито вода,нито храна.”
Стенания изпълват мрака.Поглеждам встрани и виждам хора закопани до раменете в калта,те не могат да си поемат глътка въздух,защото всеки момент могат да потънат.Ангела на смърта казва:”Това са прелюбодейци.Те са затънали в грехоте както тук в тази кал.”
В дълечината съзирам гора от хора,интересно те не се движат.”Това са хора,които приживе не са почитали рода си,майка си,баща си и родословното си дърво.Сега са им поникнали корените,които на белият сват не са имали.”ми казва ангела.
Съзирам висока колона от хора,качени един върху друг,те не могат да помръднат,защото носят тежеста на другите върху раменете си.Питам архангела:”Защо тези хора са качени един върху друг?”,”Това са църковни служители извърщили грях спрямо църквата.Най-отдолу е този,който най-много е съгрешил-владиката,той е продавал църковно имущество.Най-отгоре е този който най-малко е съгрешил-попа,не спазвал канона на църквата.”
Тръгнахме по-обратният път и когато стигнахме до реката и лодката със слепеца,аз се обърнах към архангел Михаил и го попитах:”През целият път срещаме хора,които се лутат без цел и посока .Какви бяха те?””Това са хора загубили вярата си,загубили себе си-изгубени души.Те през целият си живот не са открили Бога и затова са наказани да бродят в мрака безспирно. ”
Моето мислено пътешествие в Ада свършва тук.Мислите и чувствата,които ме обземат след това са насочени към моето вътрешно Аз.Човек трябва да живее така,че на смъртният си одър да не съжалява за нищо сторено от него.Ако носим в себе си и изпълняваме 10-те Божии заповеди,защо тогава са ни нужни други закони според които да живеем?Да запазим човешкото у себе си,да бъдем Хора!На това ни учи казаното до тук.Да носим Бог у себе си.

Научих

2007-06-29T16:42:00.000+03:00

Това произведение не е мое, но е много красиво и истинско и затова реших да го пустна тук. Приятно четене, надявам се и на вас да ви хареса :-)

Научих - че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия.
Научих - че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука.
Научих - че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш.
Научих - че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си.
Научих - че можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути. След това е по-добре да знаеш нещо.
Научих - че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто което ти можеш да направиш.
Научих - че не е важно какво се случва с хората. Важното е какво правят те по въпроса.
Научих - че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот.
Научих - че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни.
Научих - че отнема много време, да станеш човека който искаш да бъдеш.
Научих - че е много по-лесно да реагираш вместо да помислиш.
Научих - че трябва винаги да се разделяш с тези които обичаш с думи на любов. Може пък това да е последният път когато се виждате.
Научих - че можеш да продължиш напред дълго, след като си решил че повече не можеш.
Научих - че сме отговорни за това, което правим независимо какво чувстваме.
Научих - че или контролираш отношението си към хората или то те контролира.
Научих - че независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото й.
Научих - че герои са хората, които правят това което трябва се направи, когато трябва да се направи независимо от последствията.
Научих - че да се научиш да прощаваш изисква практика.
Научих - че има хора които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат.
Научих - че парите са калпав начин да си мериш успеха.
Научих - че с най-добрия си приятел можем да правим всичко или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.
Научих - че понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята, ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.
Научих - че понякога когато сме ядосани имаме право да бъдем ядосани, но това не ни дава право да бъдем жестоки.
Научих - че истинското приятелство продължава да расте дори през големи разстояния. Същото се отнася и за истинската любов.
Научих - че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича,това не означава, че не те обича с цялото си сърце.
Научих - че зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил и какво си научил от него, и много по-малко от това колко рождени дни си празнувал.
Научих - че никога не трябва да казваш на дете, че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.
Научих - че семейството ти няма винагида подкрепя. Може да изглежда странно, но хора с които не си роднина могат да се грижат за теб и да те обичат и да те научат отново да вярваш на хората. Семействата не са биологични.
Научих - че колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява от време на време
и трябва да му прощаваш за това.
Научих - че не винаги е достатъчно да ти простят другите. Понякога трябва да се научиш ти самият да си прощаваш.
Научих - че независимо колко лошо ти е разбито сърцето, света не спира заради мъката ти.
Научих - че произхода и обстоятелствата може да са повлияли на това кои сме, но не са отговорни за това кои ще станем.
Научих - че понякога когато приятелите ми се карат, се налага да взема страна
дори и да не искам.
Научих - че само защото двама човека се карат не значи, че не се обичат. И че само защото не се карат, не значи че се обичат.
Научих - че понякога трябва да поставиш човека преди неговите действия.
Научих - че няма нужда да променяме приятелите си, ако разберем че приятелите се променят.
Научих - че не трябва да бъдем толкова настоятелни, да открием някоя тайна. Тя може да промени живота ни завинаги.
Научих - че двама човека могат да гледат едно и също нещо, а да виждат нещо съвсем различно.
Научих - че колкото и да се опитваш да защитиш децата си, все нещо ще ги нарани и това ще нарани и теб.
Научих - че има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен.
Научих - че независимо от последствията, тези които са честни със себе си стигат по-далеч в живота.
Научих - че независимо колко приятели имаш, ако ти си тяхната опора, ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни.
Научих - че живота ти може да бъде променен за часове, от хора които дори не те познават.
Научих - че дори когато мислиш, че нямаш какво повече да дадеш, когато приятел повика за помощ, ти ще намериш сили да помогнеш.
Научих - че писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка.
Научих - че парадигмата в която живеем, не е всичко което ни е предложено.
Научих - че заслугите на стената не ни правят почтени човешки същества.
Научих - че хората на които държиш най-много в живота ти биват отнети твърде рано.
Научих - че, въпреки че думата "любов", може да има много различни значения, тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.
Научих - че е трудно да се определи къде да се тегли чертата, между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората и това да защитаваш това в което вярваш.
Научих - че колкото и да знаеш, все още има какво ново да научиш

Imagini

2007-06-28T23:51:00.001+03:00

Read my VisualDNA™ Get your own VisualDNA™

Графа - Честно в очи

2007-06-28T00:40:00.000+03:00

От няколко дни слушам тази песен и не мога да спра :-)

Бодлива тел от раждясали чувства,
пробожда всеки сантиметър от нас.
Какво остана от илюзиите детски,
смазани от реалността.
Бодлива тел от раждясали мисли,
пробожда всяка част от ума.
Можем само много да мразим
и да бягаме далече от себе си .

Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта,
вече не можем силно да обичаме,
вече във Бог не вярваме, което е жалко,
вече да бъдем различни не искаме,
а вървим във коловози от правила.

Не е ли време да погледнем живота честно в очи? (2)

Бодлива тел от раждясали чувства,
пробожда всеки сантиметър от нас,
а някъде там чака някой,
да му подадем ръка.

Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.

Не е ли време да погледнем живота честно в очи? (2)

Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта,
вече не можем силно да обичаме,
вече във Бог не вярваме, което е жалко,
вече да бъдем различни не искаме,
а вървим във коловози от правила.

Не е ли време да погледнем живота честно в очи? (6)

“Човек е сам сред тълпата”

2007-06-27T22:35:00.000+03:00

Тъпла-хора разминаващи се по улицата,всеки със свойте мисли и проблеми,всеки със своята индивидуалност.Всеки от нас е част от тази тълпа,но е сам.
Да,човек е част от нещо,а е сам,но самотен ли е той тогава?И всъщност каква е разликата между това да си сам и да си самотен?
Поякога границата е много неясна и е трудно човек да определи какво точно значат тези две думи.Но според моето разбиране:да си сам означава физически около теб да няма никой,а да си самотен-състояние на духа,в което се чувстваш безполезен и никому ненужен.Ако това е вярно може би мисълта на Даниел Дефо:”Човек е сам сред тълпата” би звучала по правдоподобно,ако се каже така:”Човек е самотен сред тълпата”.
А може ли да си сам,но да не се чувстваш самотен? Да,може! Класически пример в това отношение е Робинзон Крузо.Той живее сам на непознат остров.Корабокрушенеца чувства природата и заобикалящата го среда като свой приятели.Те го вдъхновяват и той успява да посрещне трудностите с високо вдигата глава.
Какво би станало,ако той се намираше в обратната ситуация:да е самотен,но да не е сам?Тогава бихме предположили,че ще е заобиколен от много хора,но няма да има приятели и никой няма да го разбира.
Не знам за вас,но аз бих предпочела първият вариант.Ще попитате ”Защо?”.Има една крилата фраза -”Не е страшно да си сам,страшното е да си самотен”.Човек може да понесе физическата самота,лишението от удобствата дори,но не може да понесе психологическата самота.Това да бъде затворен духа му в оковите на едно тяло,да не среща разбиране,любов и всичко онова което му е нужно в другите.