На 03.07.2008 година.... тази дата ще я запомня цял живот. Аз живея в Чепинци.
Будя се може би към 6:20 сутринта... чувам гърмежи и трясъци... помислих си, че навън става буря. Сестра ми се събужда и пита : " Како какво става ? ", аз й отвърнах, че има буря и да ляга да спи. Изведнъж чух силен гръм и помислих, че е паднал в съседите. Излязох на терасата да видя какво става... навън беше страшно... облаци дим, огън и искри хвърчат на различни страни.... мисълта, която мина през главата ми беше " Боже.... какво става.... кой ни напада ?" След това тръгнах да търся майка ми и баща ми, но последва доста силен трус, всичко се разтресе и ме събори на земята... видях майка ми и баща ми, които се бяха панирали.... след секунди дойде и сестра ми, която беше ударена от стъкло под окото. Прозореца в нашата стая беше паднал на леглото й... добре, че беше станала малко преди да падне. Думтенето и трасъците продължаваха... имах чувството, че навън се разхождат стадо грамадни животни. Аз, майка ми и сестра ми слязохме в мазето, а баща ми излезе да види какво става.... когато се върна дойде и каза, че е гръмнало някакво поделение. След това ни нареди, че ще тръгваме.... всеки взе дрехи облече ги набързо... взехме пари, телефони и по-скъпи вещи... в колата и където ни видят очите. На улицата се бяха събрали разтретожени хора и се чудеха какво става... Когато карахме... останах потресена.... всички прозорци бяха изпочупени.. хора по улиците се чудеха какво да правят... Баща ми запали колата и в съседното село. Там се бяха събрали избягали хора... по пижами и полуоблечени. Паниката беше обхванала всички. Беше страшно. С нашите обиколихме и стигнахме до Орландовци. Очудих се, че там живота на хората продължаваше напълно нормално... трясъци нямаше... всичко беше... все едно ужаса на няколко километра го нямаше. Върнахме се пак в Чепинци... там кмета на Нови Искър ни каза да се евакуираме.... не знаехме къде да отидем... но накрая стигнахме до една от най-добрите ми приятелки, която живее в Костинброд...Там прекарахме остатъка от деня... и късно вечерта се прибрахме. Гърмежи почти нямаше... всичко беше спокойно. На следващия ден.... беше тихо... все едно вчерашният ужас не се беше състоял.
Не знам... дали това беше дело на човешка ръка... но ако е така... този човек трябват да е тоталнен психопат... дано вечно да го гризе и поне малко да страда.
Благодарна съм на всички, които се обадиха и попитаха дали съм добре, благодарна съм, че няма жертви и че нещата вече се стабилизират.
Това е преживяване, което няма да забравя... никога
Преди 2 години