Здравейте

Та добре дошли на всички... в моя блог. Май е малко шантаво място, тук има неща от игла до конец... но какво да се прави прилича на мен просто ;-)
Та името ми е не друго, а Пролетина... може би малко странно и нетрадиционно, но е дело на обичащата ме майка. Интересите ми са прекалено разнообразни : кино, телевизия, книги, театър, музика, изкуство, култура.... почти всичко, за което може да се сетите. Занимавам се.... тези дни заниманията ми включват много биология. Уча в Софийския университет спецеалност Биотехнологии.Иначе както обикновенно се шматкам по пътищата, запознавма се с нови и интересни хора, и обогатявам общата си култура. )
Живея в България, в София и смятам да остана тук. Може би съм водена от малко смахнато чувство на патриотизъм, но тук ми харесва и тук се чувствам на мястото си. Все пак бих посетила някоя и друга страна... просто обичам да опознавам нови неща. Хората ме смятат за леко лудичка, но аз се намирам за съвсем нормална.
Преди време един приятел ми беше казал, че аз съм парадокс... може би не греши


събота, септември 25, 2010

Луцифер - божие изчадие или дяволско създание ?

Малко хора са наясно с това кой или какво е Луцифер. Дявол, паднал ангел ??? Общо прието е Луцифер да се окачествява с дявола, но тези две персонификации нямат нищо общо. Нека оставя на лаиците да смятат, че Дявола, Сатаната и Луцифер са едно и също създание.
Има няколко предания за това кой е Луцифер. Според едно от тях той е ангел, който е бил привилигирован и е стоял най-близо до божия трон. Той е имал задачата да събира душите на мъртвите и да ги води към светлината. От там идва и името му Луцифер, което на латински означава "носещия светлина". Понеже той е бил и ангела най-близо до хората, знаел и какво представляват те. Той вижда, че човеците не заслужават Божието благоговение и се разгневява от това. Вдига се на бунт срещу Господ и тогава Бог го поркужда и му отрежда тежката задача да наказва греховните души. Според друго предание той се възпротивява на това, че хората имат привилегията да избират, докато ангелите не могат да правят това. Той смята, че ангелите са по-високо в йерархията и трябват да имат повече привилегии от човеците. Това е друга причина, която довежда до неговото прокуждане.
В много картини Луцифер е изобразяван като същество с козя глава и крака. Това няма нищо общо с него. Това е създание наречено Бефомет. Преданието, че Луцифер изглебда така идва от средновековието. Когато Орденът на Тамплиерите бил в своя възход. Кралят на тогавашна Франция, Филип Хубавия решил да срине Ордена. Всъщност го е направил по много интелигентен и подъл начин, до някаква степен е успял. През 1507 година, той застявя папата да напише писмо до всичките си подчитени, което те да отворят на 13 Ноември. В писмото се казва, че папата е получил пророчески сън, в който му се е явил Господ и му е казал, че тамплиерите са окултисти и се кланят на дявола изобразен с козя глава и крака, което всъщност е било Бефомет. Чрез това писмо тамплиерите са били бесени и убивани без съд и присъда, малцина успяват да се измъкнат от жестокото клане.
По правдоподобно изобразяване на Луцифер е това на ангел с прилепови крила, което символизира това, че е паднал ангел, че е прокуден от Рая и негова задача е да поставя наказания на грешниците.
Според казаното излиза, че Луцифер е и двете: и божие създание, и дяволско изчадие. Но това до някаква степен ни показва как и в днешно време хората се отнасят с различните: прокуждат ги и ги обричат на вечно скитане и лутане... само заради начина им на мислене или начина, по който изглеждат. А именно тези хора могат да ни научат на това да бъдем по-добри... защото те внасят различното в така удобния ни стереотип.

петък, август 21, 2009

Ревност

Не съм писала... от много време в този блог. Може би за това реших да пиша за нещо известно на всисчки или поне на повечето хора.
Винаги съм си задавала въпроса: какво е това ревност ? За всеки е различно нещо, аз мога да кажа, че не съм я изпитвала. Никога не съм ревнувала, ревнували са ме, но не и аз. Все пак си я обяснявам по два начина:
Може би човека няма достатъчно доверие на партньора си. Не е сигурен, че няма да се " забие " с някой друг. Защо ??? Това вече си е до човека. Може би има поводи, поради миналото на своя възлюбен, може би има прекалено голямо чувство за собственичество, може би няма достатъчно вяра в себе си. Това всъщност мисля, че е и втората причина за ревноста. Не си достатъчно наясно дали даваш всичко на любимия си или си мислиш, че това, което даваш не е достатънчо.
Причини за ревност всеки може да си намери... стига да иска. Някой хора дори мислят, че тя е свидетелство за това, че обичаш човека до себе си и държиш на него. Честно казано мисля, че това си е чиста лудост. Не съм чула някой да е спечелил от ревноста, даже съм чувала връзки да се разрушат заради нея.
Според мен не си заслужава да ревнуваш някой. Защото дори и да го ревнуваш, и да го следиш 24 часа, ако иска да ти изневери... все ще намери начин. Точно заради това не виждам смисъл от ревноста и от това да ограничаваш някой. Мисля, че ако дадеш пълната свобода на някой и той иска да е с теб достатъчно... няма да направи нещо, което да те нарани. А пък и до някаква степен е хубаво човека до теб да не чувства, че го задушаваш.
Виждала съм как ревноста съсипа една връзка. Как това, че някой се правеше на "падар" съсипа една прекрасни отношения. Да задушаваш някого и да не му даваш свободата, от която има нужда е нещо съсипващо.
Писах, писах.... може и да са глупости, но в извод мога да кажа, че ревнсота е ненужна. Хората биха се чувствали по-добре без нея, но различни хора - различни гледни точки.

понеделник, декември 29, 2008

Един скучен ден

Сутрин.... сташане ш 7:30 *прозяв... протягане и сънено търкане на очи* Майка ми е болна - трябва да я заместа в магазина. Приготвяне за излизане и размотаване- баняне, взимане на пореданата доза хапчета, ровичкане в нета и приготвяне пред огледалото.Караница с родителнсото тяло, че не съм готова на време *както винаги... няма защо да се учудват* Тръгване в 10:30 и пристигане в магазина... към 11.... и после... скукаааааааааааааааа.... скука на квадрат..... не, не на куб....скуката е направо убийствена... *какво по дяволите правя тук* Дори не се намира една обикновенна муха... поне за да проследя полета й и да се занимавам с нещо. А в магазина влизат и излизат хора... търсят нещо... или пък нищо... или пък... не знаят какво търсят. Първи опит за убуване на скуката- мухите липсват.... втори опит- венозна доза информация... четене на весници и списания *хайде към бутката за весници* Естествено започва се с GamePlay, което е прочетено.... за по-малко от час... от корица до корица *искам още* Продължението.... Cosmopolitan... най-интригуващите статии са прочетените... повечето не си заслужават труда дори да ги погледнеш де.... но какво ли не прави човек от скука. Следват стари броеве на " Тръд", " Жълт Труд", " 19'"... прочетени.... часът е едва 13:30.... какво ще правя още четири часа...? *а...пффффффффф* Разхождам се напред-назад из магазина... броя колко плочки има по пода... много е забаво.... Хората си влизат и излизат, като в гратския транспорт е. Ако не умра от скука... поне днес научих, че има три вида клиенти - едните влизат, оглеждат, опипват дрехите и излизат... другите влизат, виждат нещо, което им харсева, пробват и го взимат... a piece of cake... но третите са най-досадни....те влизат, разглеждат и опипват всичко, взимат нещо да пробват, после дръго нещо, колкото могат повече неща, разиграват те и накрая нищо не купуват... или си тръгват с думите " Може да се върна по-късно" Като се замисли то така е и в живота... има хора... които действат веднага... такива, които са прекалено несигурни и такива които просто не обичат да действат и да взимат решения.... *протича упорита мозъчна дейност в тиквата ми*Това са малко размисли и страсти... а часът е едва 15... пушпауза. Ровичкане по двете единствени чекмеджета на малката масичка-бюро. Я да пуснем един SMS на готиния батко.... 20 минути.... няма отговор... *тъпо* В чекмеджето има тетрадка и химикал.... писане на глупости... добре часът е 16:20.... още 40 минути... урааа.... искам си лаптопа и интернет *тръшка се на стола*. Е... вече часът е 16:50... я да звънан на мама да я питам до 17 ли да стоя. А... гадост началството каза да стоя до 17:30 *кой ме би по канчето да се обаждам* Адат продължава... един от гласовете в главата ми вика : " Стискай зъби.. жено... стискай" О... имам отговор... Сладура се опитва да намерио магазина... никакъв шанс... но съм поласкана от опита *потрива доволно ръчички*... я да му дам един малък hint, нали съм добро момиченце. Ура... часът е 17:20... я да взема да измия малко пода, че да убия малко време... кофата и до чешмата... парцал... готово *доволно* Влизат клиенти... е до сега чистих *тъпа физиономия и сбръчкани вежди* Тези пък са французи ??? Аз на английски... те ми обясняват на френски... толкова ли думичка не могат да кажат ??? *а... пф... ами сега ?* О слава Богу с тях има и българка *олекна ми* Ура... купиха си нещо... е значи кибиченето имаше поне малко смисъл... *подскача от радост* Хаха... Сладура още не може да намери магазина, нека му се обадя и да го опътя. Победа... ето го.Заключване... свърши се... бях от 11 до 18 в този магазин... да продаваш дрехи е голям ад... на никой не го препоръчва. Добре, че сега ме чака приятна разходка и среща с интересен човек... достойна компенсация за часовете скука :-)

вторник, декември 23, 2008

Кошмарът.... Кошмарът преди Коледа

Празници, подаръци и весели хора, пълни магазини, коледни намаления.... и нови продукти. Това са едни от най-емблематичните неща... във вече комерсиалния празник Коледа *а... пфффф* Не,аз обичам Коледа... събирането на семейството на масата... традициите... Не хасревам това, че в крайна сметка.. от купуването на подаръци... печелят търговците... но както и да е и те са хора...*хъм....* поне така мисял де :-Р Не това е най-големия кошмар на Коледа... а побъркването на хората. Всеки се стреми да е най-най и неговите подаръци... да са... неповторими... и по улиците е пълно със забързани хора, които май не знаят какво искат *скука* A... колите.... колите... те са навсякъде: на улицата, на тротоара, в граднките, пред магазините.... просто навсякъде... А да караш кола... по улиците в голям град, по време на празниците... мисията невъзможна *почесва се по тиквата*
Но нека си говорим за по-приятни неща *мечти, мечти* Когато дойде Коледното време... по телевизията започват да въртят всякакви филми на тази тематика. Най-вече за Христос... до болка познатата на всички история. Всеки път разказана по един и същи начин. Дали не целят да приковат вниманието на зрителя ??? Знам ли... всичко е възможно *чеши, чеши*дори и да имам въшки...

Обаче има един филм, които аз лично гледам с удоволствие и така до края на света. *шаля-ля* Той е не друг, а " Кошмарът преди Коледа ". Странна и малко налудничева история... какво би станало, ако Дядо Коледа... беше Господаря на Хелоуин... *хъм...* добре е човек да се замисли над това ;-) Една страховита приказка за Коледа... изпълнена с много песни.
Толкова са симпатични... обитателите на този филм, че на човек му стават жал за тях. Но все пак всеки трябва да си знае мястото. Чудатите създания... като вампири, караконджоли, зомбита и други гадинки са си за Хелоуин... а брадатия, дебел дядо е за Коледа *всичко по местата си*
Нека се върнем на музиката към филма... вече... някой изпълнителите имат в репертоара си песни от филма... разбира се изпълнителите като Panic! At The Disco, Marilyn Manson, Amy Leе *ехххххх.... *
A... за това творение на великият ум... има и друга интересна подробност... филма е по сценарии на Тим Бъртан.А кой ли пък е той ??? *озадачена физиономия*
Той е амириканец.... режисьор и сценарист... има пръст във филки като "Едуард Ножиците", "Марсиански атаки", "Слийпи Холоу", "Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт" и други *потрива доволно ръце*


Освен " Кошмарът преди Коледа "... той е режисьор, сценарист и продуцент на "Булката труп". Тук... Коледа я няма... но се запазва... страховитата нотка... също така песните и танците.... остват.Един млад момък е в търсене на подходящата булка. Предоставя му се красива девойка, която копнее по него. Но вместо това той решава... да съеди живота си... с клон. Който се оказва ръката на булка-зомби. След като е сложил пръстена на ръката на прокълтанана девойка... той е длъжен да се ожени за нея, а горката... булка... е имала ужасна съдба. И от тук почват перипетите на горкия младеж. Колкото и обвързващ да е пакта на брака... в крайна сметка... той се жени за момиче от плът и кръв... Тъжната история все пак има щастлив край. Все пак... and they lived happily ever after.

А моето сърце... се зарадва страшно много, когато преди седмица отидох на кино и видях плакат... с едно малко момиченце. На плаката беше написано "Coraline" " От създателя на " Кошмараът преди Коледа" " *тресе се от щастие*

Обновление

Ех... това място съвсем го забравих... колко безсънни нощи и неспирна мозъчна дейност.... има тук само... Хи-хи ;-) Сега, за да се върна пак към блога си, го обнових... всъщност цветвете и картинките са сменение... тези повече ми допадат и доста отговарят на душевното ми състояние в този момнет. А и е някакво начало да се върна към старото си хоби и да не го изоставям, и разрушавам като всичко около мен напоследк. Но там където има разруха има и ново начало, от старото разрушено... се разжда ново... може би по-здраво и способно да устои на суровото време.... Но това ще се докаже... само от времето. Стига съм блещила глупости... това е достатъчно за начален пост... в най-скоро време... ще се занимая с някоя любопитна тема :-)

събота, юли 05, 2008

Война ли почна ???

На 03.07.2008 година.... тази дата ще я запомня цял живот. Аз живея в Чепинци.
Будя се може би към 6:20 сутринта... чувам гърмежи и трясъци... помислих си, че навън става буря. Сестра ми се събужда и пита : " Како какво става ? ", аз й отвърнах, че има буря и да ляга да спи. Изведнъж чух силен гръм и помислих, че е паднал в съседите. Излязох на терасата да видя какво става... навън беше страшно... облаци дим, огън и искри хвърчат на различни страни.... мисълта, която мина през главата ми беше " Боже.... какво става.... кой ни напада ?" След това тръгнах да търся майка ми и баща ми, но последва доста силен трус, всичко се разтресе и ме събори на земята... видях майка ми и баща ми, които се бяха панирали.... след секунди дойде и сестра ми, която беше ударена от стъкло под окото. Прозореца в нашата стая беше паднал на леглото й... добре, че беше станала малко преди да падне. Думтенето и трасъците продължаваха... имах чувството, че навън се разхождат стадо грамадни животни. Аз, майка ми и сестра ми слязохме в мазето, а баща ми излезе да види какво става.... когато се върна дойде и каза, че е гръмнало някакво поделение. След това ни нареди, че ще тръгваме.... всеки взе дрехи облече ги набързо... взехме пари, телефони и по-скъпи вещи... в колата и където ни видят очите. На улицата се бяха събрали разтретожени хора и се чудеха какво става... Когато карахме... останах потресена.... всички прозорци бяха изпочупени.. хора по улиците се чудеха какво да правят... Баща ми запали колата и в съседното село. Там се бяха събрали избягали хора... по пижами и полуоблечени. Паниката беше обхванала всички. Беше страшно. С нашите обиколихме и стигнахме до Орландовци. Очудих се, че там живота на хората продължаваше напълно нормално... трясъци нямаше... всичко беше... все едно ужаса на няколко километра го нямаше. Върнахме се пак в Чепинци... там кмета на Нови Искър ни каза да се евакуираме.... не знаехме къде да отидем... но накрая стигнахме до една от най-добрите ми приятелки, която живее в Костинброд...Там прекарахме остатъка от деня... и късно вечерта се прибрахме. Гърмежи почти нямаше... всичко беше спокойно. На следващия ден.... беше тихо... все едно вчерашният ужас не се беше състоял.
Не знам... дали това беше дело на човешка ръка... но ако е така... този човек трябват да е тоталнен психопат... дано вечно да го гризе и поне малко да страда.
Благодарна съм на всички, които се обадиха и попитаха дали съм добре, благодарна съм, че няма жертви и че нещата вече се стабилизират.
Това е преживяване, което няма да забравя... никога

вторник, февруари 12, 2008

Голяма ????

От много време не съм писала нищо тук, но това е защото нямам много свободно време, а и нямах вдъхновение за това какво да напиша.
Покрай мен има много нови неща..... но може би едно от най-важните е, че преди две седмици навърших 19 години. 19 години ??? Все съм си мислила, че това е една сериозна възраст, възраст на която човек трябва да е открил и осъзнал себе си, да знае какво, как и къде иска, и да го получава. Но аз определено не съм пример за такъв човек. Вярно, че знам какво искам да правя с бъдещето си.... но пък аз определено не съм открила и осъзнала себе си, определено не знам какво, как и къде искам....може би искам всичко, но дали мога да го постигна ???
Над това разсъждавам в последно време. Просто... страшно много неща ми предстоят : да завърша гимназия, бал, матури, изпити.... и най-важното.... живота. Честно казано малко ме е страх...
В момента обаче май, най-гадно ми се вижда, че след 3 месеца живота ми ще поеме с напълно различна посока. изпити- ако вляза...ново място, нови хора, ново учене. Ако не вляза.... какво ще правя с живота си ??? Работа, колеж, не знам....май съм прекалено объркана...но то май е и нормално
Точно на рождения си ден се возих в една маршрутка и присъствах на следния разговор между пътничка и шофьора:
-Моя син е с една Бургазлийка- шофьора- и има серизно намерения към нея. Но ми се струва, че е малък за това, още не е завършил.
- Е че какво...Аз съм на 20-женена, разведена, с дете на една годинка, ходя на работа и на лекции - отвърна пътничката
При което аз гледах като гръмната.Беше дошла вече моята спирка и слязох... но половин час стоях и си мислех " Момиче по-голямо от мен с година...може би...е направила толкова неща...Ами аз какво съм направила ??? Едно нищо"
Да може би ми е рано за такива неща.... но честно казано не мога да кажа, че съм постигнала дори и нещо малко в живота си.
Може би има време за всичко, а може би не. Може би говоря глупости, а може би не... Време е да спирам, защото ставам отегчителна. Поне се надявам някой да изчете това докрай, поздравления за този някой.

четвъртък, септември 20, 2007

Lee - Make History

Наскоро се поинтересувах какво представлява марката дрехи Lee.Mарка водеща началото си от 1889, като началото се слага с хранителни стоки, а след това и работни облекла.Историята на компанията е дълга и пълна с обрати, докато се стига до наши дни и производство на различни младешки облекла.
Когато проверявах какви облекла точно произвеждат се натъкнах на доста интересна кампания на компанията .Тази кампания се състой в това всеки, които иска да прати интересни снимки, които "правят" история.Снимки на емблематични места или случки, интересни и неповторими снимки.От тази кампания има вече публикувани множесто снимки в ралзични списания по света. Аз лично доста се позаинтригувах от тази кампания и смятам да пратя няколко снимки.Е естествено в края на кампанията, което е 01.01.2009, има парична награда за най-добрата снимка ( 50,000 евро). Но моята цел лично не е тази, а просто да се занимавам с нещо толкова забавно.Нека всеки, който иска да се включи.