Ревност

Не съм писала... от много време в този блог. Може би за това реших да пиша за нещо известно на всисчки или поне на повечето хора.
Винаги съм си задавала въпроса: какво е това ревност ? За всеки е различно нещо, аз мога да кажа, че не съм я изпитвала. Никога не съм ревнувала, ревнували са ме, но не и аз. Все пак си я обяснявам по два начина:
Може би човека няма достатъчно доверие на партньора си. Не е сигурен, че няма да се " забие " с някой друг. Защо ??? Това вече си е до човека. Може би има поводи, поради миналото на своя възлюбен, може би има прекалено голямо чувство за собственичество, може би няма достатъчно вяра в себе си. Това всъщност мисля, че е и втората причина за ревноста. Не си достатъчно наясно дали даваш всичко на любимия си или си мислиш, че това, което даваш не е достатънчо.
Причини за ревност всеки може да си намери... стига да иска. Някой хора дори мислят, че тя е свидетелство за това, че обичаш човека до себе си и държиш на него. Честно казано мисля, че това си е чиста лудост. Не съм чула някой да е спечелил от ревноста, даже съм чувала връзки да се разрушат заради нея.
Според мен не си заслужава да ревнуваш някой. Защото дори и да го ревнуваш, и да го следиш 24 часа, ако иска да ти изневери... все ще намери начин. Точно заради това не виждам смисъл от ревноста и от това да ограничаваш някой. Мисля, че ако дадеш пълната свобода на някой и той иска да е с теб достатъчно... няма да направи нещо, което да те нарани. А пък и до някаква степен е хубаво човека до теб да не чувства, че го задушаваш.
Виждала съм как ревноста съсипа една връзка. Как това, че някой се правеше на "падар" съсипа една прекрасни отношения. Да задушаваш някого и да не му даваш свободата, от която има нужда е нещо съсипващо.
Писах, писах.... може и да са глупости, но в извод мога да кажа, че ревнсота е ненужна. Хората биха се чувствали по-добре без нея, но различни хора - различни гледни точки.