Един скучен ден

Сутрин.... сташане ш 7:30 *прозяв... протягане и сънено търкане на очи* Майка ми е болна - трябва да я заместа в магазина. Приготвяне за излизане и размотаване- баняне, взимане на пореданата доза хапчета, ровичкане в нета и приготвяне пред огледалото.Караница с родителнсото тяло, че не съм готова на време *както винаги... няма защо да се учудват* Тръгване в 10:30 и пристигане в магазина... към 11.... и после... скукаааааааааааааааа.... скука на квадрат..... не, не на куб....скуката е направо убийствена... *какво по дяволите правя тук* Дори не се намира една обикновенна муха... поне за да проследя полета й и да се занимавам с нещо. А в магазина влизат и излизат хора... търсят нещо... или пък нищо... или пък... не знаят какво търсят. Първи опит за убуване на скуката- мухите липсват.... втори опит- венозна доза информация... четене на весници и списания *хайде към бутката за весници* Естествено започва се с GamePlay, което е прочетено.... за по-малко от час... от корица до корица *искам още* Продължението.... Cosmopolitan... най-интригуващите статии са прочетените... повечето не си заслужават труда дори да ги погледнеш де.... но какво ли не прави човек от скука. Следват стари броеве на " Тръд", " Жълт Труд", " 19'"... прочетени.... часът е едва 13:30.... какво ще правя още четири часа...? *а...пффффффффф* Разхождам се напред-назад из магазина... броя колко плочки има по пода... много е забаво.... Хората си влизат и излизат, като в гратския транспорт е. Ако не умра от скука... поне днес научих, че има три вида клиенти - едните влизат, оглеждат, опипват дрехите и излизат... другите влизат, виждат нещо, което им харсева, пробват и го взимат... a piece of cake... но третите са най-досадни....те влизат, разглеждат и опипват всичко, взимат нещо да пробват, после дръго нещо, колкото могат повече неща, разиграват те и накрая нищо не купуват... или си тръгват с думите " Може да се върна по-късно" Като се замисли то така е и в живота... има хора... които действат веднага... такива, които са прекалено несигурни и такива които просто не обичат да действат и да взимат решения.... *протича упорита мозъчна дейност в тиквата ми*Това са малко размисли и страсти... а часът е едва 15... пушпауза. Ровичкане по двете единствени чекмеджета на малката масичка-бюро. Я да пуснем един SMS на готиния батко.... 20 минути.... няма отговор... *тъпо* В чекмеджето има тетрадка и химикал.... писане на глупости... добре часът е 16:20.... още 40 минути... урааа.... искам си лаптопа и интернет *тръшка се на стола*. Е... вече часът е 16:50... я да звънан на мама да я питам до 17 ли да стоя. А... гадост началството каза да стоя до 17:30 *кой ме би по канчето да се обаждам* Адат продължава... един от гласовете в главата ми вика : " Стискай зъби.. жено... стискай" О... имам отговор... Сладура се опитва да намерио магазина... никакъв шанс... но съм поласкана от опита *потрива доволно ръчички*... я да му дам един малък hint, нали съм добро момиченце. Ура... часът е 17:20... я да взема да измия малко пода, че да убия малко време... кофата и до чешмата... парцал... готово *доволно* Влизат клиенти... е до сега чистих *тъпа физиономия и сбръчкани вежди* Тези пък са французи ??? Аз на английски... те ми обясняват на френски... толкова ли думичка не могат да кажат ??? *а... пф... ами сега ?* О слава Богу с тях има и българка *олекна ми* Ура... купиха си нещо... е значи кибиченето имаше поне малко смисъл... *подскача от радост* Хаха... Сладура още не може да намери магазина, нека му се обадя и да го опътя. Победа... ето го.Заключване... свърши се... бях от 11 до 18 в този магазин... да продаваш дрехи е голям ад... на никой не го препоръчва. Добре, че сега ме чака приятна разходка и среща с интересен човек... достойна компенсация за часовете скука :-)