Любов

Хъм... любов ????Честно казано не знам как да започна да
пиша тази публикация. В последно време доста мисли на 
тази тема ми се въртят в главата. Какво всъщност 
е любовта?? Тя е необяснима.... чрез технология 
или чрез религия, философия, литература,
чрез каквото и да се сетите любовта е необяснима. 
Но тогава съществивува ли тя??? Може би съществува....
всъщност няма никакви материални доказателства за нея, 
но важно ли е материалното???? Всеки сам по себе си 
определя какво точно е любов.
Но все пак сме наясно, че има различни.... хъм.... да 
ги наречем степени на любов 
или поскоро стъпки към любовта.
Аз ги разграничавам така: привличане,
харесване, влюбване и любов. На всяка от тези стъпки може 
да се получи гаф,  но нали тръпката е в това
да продължиш напред.
Според мен привличането си е онова
животинско чувство, което те кара
да пожелаеш тялото на другия.
То е силно и буйно, но не трае дълго. 
После идва ред на харесването:
може би това е когато започваш 
да опознаваш човека, започваш да харесваш 
части от неговата личност. Чувство, което не е толкова
пламенно и буйно, но е по-дълго.
Тук може да се пропука крехкият лед на чувствата,
защото може да не харесаш някои страни от характера
на отсрещния човек. Но пък може и точно тези черти от характера да се окажат притегателна точка. Ето идва ред и на влюбването. 
Стъпало, на което виждаме любимия 
в ярка светлина, виждаме в него само хубавото.
Сладка стъпка към любовта, но не трае дълго,
защото започват да с появяват и чертите,
които не хасреваме.Тук настъпва и
границата между влюбването и самата любов.
Успеем ли да преглътнем недостатъците на половинката си
и да я приемем с тях, идва ред на любовта,
но когато не успеем всичко приключва до тук. 
Любовта - сладка и горчива едновременно, 
тази, която ранява и тази, която лекува, 
истинска и измислена. Противопоставяне на
противоположности- това е любовта. Но защо е 
толкова сложна??? Какво има толкова в нея, 
че кара хората да полудяват??? Имаше една притча за 
Люботва и Лудостта, в която се казваше как чувствата 
играли на криеница. Любовта се  скрила  в един 
розов храст, а Лудостта била тази, която жумяла.
Когато Лудостта търсила Любовта в розовия храст, 
Любовта набола очите си и така останала сляпа.
Заключението беше следното " И от тогава Любовта е сляпа, а Лудостта я води за ръка". 
А може би лудостта се получава от смесването
на различните хормони????
Учените са открили, че когато харесаме някой,
мозъкът започва да отделя ендорфин в огромни количества,
това е хормонът на щастието. В организма се отделят и 
други хормони и става супа. Може би това ни докарва
идиотската физиономия и частичната загуба на разсъдък. Но защо започва това масово секретиране 
на формони в организма, никой не знае или поне 
учените не са открили.
Времето и любовта са свързани. Бях чела един много
красив разказ за това как на един потъващ остров били всички
чувства, качества и времето. Любовта допоследно била на острова
и никой не искал да я качи на своя кораб,
освен един съсухрен старец. Когато Любовта пристигнала
на брега попитала Мъдростта:
- Кой беше това ???
Мъдростта отвърнала:
-Времето.
Любовта се очудила и попитала:
-Защо ???
-Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта...
Може би наистина е така, може би с течение на времето
разбираш какво ти е дала любовта. Но действително колко
велика е любовта, дали е достатъчно велика, за да жертваш
сам себе си или..... ????
Има много въпроси свързани с любовта, но на тях човек 
сам трябва да си даде отговор. Най-важният от тях е: трябва ли да си дава тези отговори,
 за да разбере какво е любовта или просто трявба да я почувства ??? 

Времето ( вдъхновено от сестра ми )

Още от древноста хората са измислили как да определят времето.
Според Слънцето, Луната и планените в нашата система.
Появили се и различните видове часовници: слънчев часовник, пясъчен часовник, часовник-свещ и какви ли не човешки приумици.
И всъщност защо е измислено нещо, с което да се измерва времето??? Не е ли то безмерна единица???
А какво е всъщност времето???
Да речем, че се дели на минало, настояще и бъдеще. Миналото са всички моменти, които вече са се състояли, а бъдещето всички предстоящи. Ако го погледнем
така виждаме, че всеки един момент или предстой, или вече e отминал.
От тук следва въпросът: къде е настоящето или съществува ли то???
Ако съществува би трябвало това да е границата между това един момент да е бъдещ и да е минал, вероятно е толкова мигновенен момент, че дори времето не може да го проследи.
Но нека сега погледнем цялостно времето.... това, което винаги ни притиска и не ни стига за нищо.
Според учените и времето е измерение, четвъртото измерение.
Но защо учените твърдят това???? Първото измерение е дължината, второто - ширината, третото - плътноста, а времето като измерение отпределя движението и местонахождението на на предмети, при които другите три са налице.
Човек има нужда от това да следи промяната на времето, за да може да изгради представа за нещата, които стават около него.
А времето всъщност.... е нищо... и всяко нищо е нещо след като съществува, но времето съществува ли ??
Все пак времето си тече дори и против нашата воля, то съществува против нашата воля и когато умрем него пак ще го има. Но какво от това??Времето никога няма да спре да тече и ние е малко вероятно да оставим запомняща се следа.
Съществуването му може да ни депресира, може да ни накара да се усмихнем, да ни вдъхне надежда, болка, тъга, нови желания. Но кое е по-силно: това, че ни прави тъжни или това, че ни прави щастливи, или че има свойството да лекува раните ни ??? Всеки би следвало да си отговори на този въпрос...