Още от древноста хората са измислили как да определят времето.
Според Слънцето, Луната и планените в нашата система.
Появили се и различните видове часовници: слънчев часовник, пясъчен часовник, часовник-свещ и какви ли не човешки приумици.
И всъщност защо е измислено нещо, с което да се измерва времето??? Не е ли то безмерна единица???
А какво е всъщност времето???
Да речем, че се дели на минало, настояще и бъдеще. Миналото са всички моменти, които вече са се състояли, а бъдещето всички предстоящи. Ако го погледнем
така виждаме, че всеки един момент или предстой, или вече e отминал.
От тук следва въпросът: къде е настоящето или съществува ли то???
Ако съществува би трябвало това да е границата между това един момент да е бъдещ и да е минал, вероятно е толкова мигновенен момент, че дори времето не може да го проследи.
Но нека сега погледнем цялостно времето.... това, което винаги ни притиска и не ни стига за нищо.
Според учените и времето е измерение, четвъртото измерение.
Но защо учените твърдят това???? Първото измерение е дължината, второто - ширината, третото - плътноста, а времето като измерение отпределя движението и местонахождението на на предмети, при които другите три са налице.
Човек има нужда от това да следи промяната на времето, за да може да изгради представа за нещата, които стават около него.
А времето всъщност.... е нищо... и всяко нищо е нещо след като съществува, но времето съществува ли ??
Все пак времето си тече дори и против нашата воля, то съществува против нашата воля и когато умрем него пак ще го има. Но какво от това??Времето никога няма да спре да тече и ние е малко вероятно да оставим запомняща се следа.
Съществуването му може да ни депресира, може да ни накара да се усмихнем, да ни вдъхне надежда, болка, тъга, нови желания. Но кое е по-силно: това, че ни прави тъжни или това, че ни прави щастливи, или че има свойството да лекува раните ни ??? Всеки би следвало да си отговори на този въпрос...
Няма коментари:
Публикуване на коментар