Любов

Хъм... любов ????Честно казано не знам как да започна да
пиша тази публикация. В последно време доста мисли на 
тази тема ми се въртят в главата. Какво всъщност 
е любовта?? Тя е необяснима.... чрез технология 
или чрез религия, философия, литература,
чрез каквото и да се сетите любовта е необяснима. 
Но тогава съществивува ли тя??? Може би съществува....
всъщност няма никакви материални доказателства за нея, 
но важно ли е материалното???? Всеки сам по себе си 
определя какво точно е любов.
Но все пак сме наясно, че има различни.... хъм.... да 
ги наречем степени на любов 
или поскоро стъпки към любовта.
Аз ги разграничавам така: привличане,
харесване, влюбване и любов. На всяка от тези стъпки може 
да се получи гаф,  но нали тръпката е в това
да продължиш напред.
Според мен привличането си е онова
животинско чувство, което те кара
да пожелаеш тялото на другия.
То е силно и буйно, но не трае дълго. 
После идва ред на харесването:
може би това е когато започваш 
да опознаваш човека, започваш да харесваш 
части от неговата личност. Чувство, което не е толкова
пламенно и буйно, но е по-дълго.
Тук може да се пропука крехкият лед на чувствата,
защото може да не харесаш някои страни от характера
на отсрещния човек. Но пък може и точно тези черти от характера да се окажат притегателна точка. Ето идва ред и на влюбването. 
Стъпало, на което виждаме любимия 
в ярка светлина, виждаме в него само хубавото.
Сладка стъпка към любовта, но не трае дълго,
защото започват да с появяват и чертите,
които не хасреваме.Тук настъпва и
границата между влюбването и самата любов.
Успеем ли да преглътнем недостатъците на половинката си
и да я приемем с тях, идва ред на любовта,
но когато не успеем всичко приключва до тук. 
Любовта - сладка и горчива едновременно, 
тази, която ранява и тази, която лекува, 
истинска и измислена. Противопоставяне на
противоположности- това е любовта. Но защо е 
толкова сложна??? Какво има толкова в нея, 
че кара хората да полудяват??? Имаше една притча за 
Люботва и Лудостта, в която се казваше как чувствата 
играли на криеница. Любовта се  скрила  в един 
розов храст, а Лудостта била тази, която жумяла.
Когато Лудостта търсила Любовта в розовия храст, 
Любовта набола очите си и така останала сляпа.
Заключението беше следното " И от тогава Любовта е сляпа, а Лудостта я води за ръка". 
А може би лудостта се получава от смесването
на различните хормони????
Учените са открили, че когато харесаме някой,
мозъкът започва да отделя ендорфин в огромни количества,
това е хормонът на щастието. В организма се отделят и 
други хормони и става супа. Може би това ни докарва
идиотската физиономия и частичната загуба на разсъдък. Но защо започва това масово секретиране 
на формони в организма, никой не знае или поне 
учените не са открили.
Времето и любовта са свързани. Бях чела един много
красив разказ за това как на един потъващ остров били всички
чувства, качества и времето. Любовта допоследно била на острова
и никой не искал да я качи на своя кораб,
освен един съсухрен старец. Когато Любовта пристигнала
на брега попитала Мъдростта:
- Кой беше това ???
Мъдростта отвърнала:
-Времето.
Любовта се очудила и попитала:
-Защо ???
-Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта...
Може би наистина е така, може би с течение на времето
разбираш какво ти е дала любовта. Но действително колко
велика е любовта, дали е достатъчно велика, за да жертваш
сам себе си или..... ????
Има много въпроси свързани с любовта, но на тях човек 
сам трябва да си даде отговор. Най-важният от тях е: трябва ли да си дава тези отговори,
 за да разбере какво е любовта или просто трявба да я почувства ???