От няколко дни слушам тази песен и не мога да спра :-)
Бодлива тел от раждясали чувства,
пробожда всеки сантиметър от нас.
Какво остана от илюзиите детски,
смазани от реалността.
Бодлива тел от раждясали мисли,
пробожда всяка част от ума.
Можем само много да мразим
и да бягаме далече от себе си .
Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта,
вече не можем силно да обичаме,
вече във Бог не вярваме, което е жалко,
вече да бъдем различни не искаме,
а вървим във коловози от правила.
Не е ли време да погледнем живота честно в очи? (2)
Бодлива тел от раждясали чувства,
пробожда всеки сантиметър от нас,
а някъде там чака някой,
да му подадем ръка.
Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.
Не е ли време да погледнем живота честно в очи? (2)
Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта,
вече не можем силно да обичаме,
вече във Бог не вярваме, което е жалко,
вече да бъдем различни не искаме,
а вървим във коловози от правила.
Не е ли време да погледнем живота честно в очи? (6)
Преди 2 години
Няма коментари:
Публикуване на коментар