Здравейте

Та добре дошли на всички... в моя блог. Май е малко шантаво място, тук има неща от игла до конец... но какво да се прави прилича на мен просто ;-)
Та името ми е не друго, а Пролетина... може би малко странно и нетрадиционно, но е дело на обичащата ме майка. Интересите ми са прекалено разнообразни : кино, телевизия, книги, театър, музика, изкуство, култура.... почти всичко, за което може да се сетите. Занимавам се.... тези дни заниманията ми включват много биология. Уча в Софийския университет спецеалност Биотехнологии.Иначе както обикновенно се шматкам по пътищата, запознавма се с нови и интересни хора, и обогатявам общата си култура. )
Живея в България, в София и смятам да остана тук. Може би съм водена от малко смахнато чувство на патриотизъм, но тук ми харесва и тук се чувствам на мястото си. Все пак бих посетила някоя и друга страна... просто обичам да опознавам нови неща. Хората ме смятат за леко лудичка, но аз се намирам за съвсем нормална.
Преди време един приятел ми беше казал, че аз съм парадокс... може би не греши


четвъртък, юни 28, 2007

Графа - Честно в очи

От няколко дни слушам тази песен и не мога да спра :-)

Бодлива тел от раждясали чувства,
пробожда всеки сантиметър от нас.
Какво остана от илюзиите детски,
смазани от реалността.
Бодлива тел от раждясали мисли,
пробожда всяка част от ума.
Можем само много да мразим
и да бягаме далече от себе си .

Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта,
вече не можем силно да обичаме,
вече във Бог не вярваме, което е жалко,
вече да бъдем различни не искаме,
а вървим във коловози от правила.

Не е ли време да погледнем живота честно в очи? (2)

Бодлива тел от раждясали чувства, 
пробожда всеки сантиметър от нас,
а някъде там чака някой,
да му подадем ръка.

Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.

Не е ли време да погледнем живота честно в очи? (2)

Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта,
вече не можем силно да обичаме,
вече във Бог не вярваме, което е жалко,
вече да бъдем различни не искаме,
а вървим във коловози от правила.

Не е ли време да погледнем живота честно в очи? (6)

Няма коментари: