Моето въображаемо пътуване в Ада

Представата ни за света е,че се дели на добро и лошо,черно и бяло. Както материялният,така и духовният свят се дели на добро-Рай и лошо-Ад.Странното е,че Адът е създаден от един паднал ангел.Той се казва Луцифер.Той застанал пред Бог и го попитал:”Ти си толкова добър с хорат,а те постоянно те предават,а със своите слуги(ангелите) си толкова лош, ние ти служим вярно.Защо е така??”Луцифер започнал да раздава правосъдие и господ го изгонил от Рая. Луцифер създал свое кралство-Ада,чрез което се противопоставил на Господ,за да отмъсти на хората,че си позволяват да нарушават Божиите заповеди.
Всеки човек иска да отиде в Рая и си представя колко неземно красиво е, никой не иска душата му да бъде отведена в Ада и се страхува да си представи какво е там.
Архангел Михаил-Ангелът за смърта е,този който отвежда човешките души на оня свят,свят който човек може само да си представи.Там грешните души на хората биват отвеждани,за да изкупят своите грехове.Искам да си представя какъв е човек нарушил моралните ценности на обществото и затова тръгвам с архангел Михал по пътя на една грешна душа.
Грешната душа е обгърната от черна мъгла,а греха който е извършила е,че е убила себе подобен.Заедно с архангела и грешната душа прекосявам дълбините на земята и стигаме до една река,където на малък кей чака сляп старец с лодка.Той ни качва и ние потегляме,прекосяваме реката.Изведнъж мъглата изчезва и пред мен се появява бряг обгърнат от пламаци.Стъпвам на брега,но пламъците не парят краката ми.Питам архангел Михаил:”Защо пламъците не парят краката ми??”,той ми казва”Ти си праведна душа и нямаш грехове за това пламъците не парят краката ти”.Когато се обръщам и поглеждам към грешната душа на убиец виждам как пламъците го обхващат целия и той гледа ужасено.Оттук натък тази душа ще гори вечно.Защото Бог е дарил живота на човека и никой няма право да му го отнема.Архангел Михаил продължава нататък,аз вървя след него по Пътя на изкуплението.
Виждам множество изтрадали души,но една от тях ми прави впечатление,тя във въздуха,завързана за езика.Питам архангел Михаил:”Защо тази душа виси на езика си?”,той ми отвръща:”Тя е излъгала и това е нейто наказание”.”Но за какво е излъгала,че да понесе такова жестоко наказание?””Излагала е в съда и заради тази лъжа е осъден на смърт невинен човек.”
Пътят минава през страшни скални зъбери, покрай мрачни пещери и виждам душа която старда от глад и жажда,защото няма ръце с които да вземе храната, и водата си.Архангел Михаил ми обяснява:”Господ е дал ръце на хората,за да създават блага,да галят децата си и да се трудят.Този човек е крал от ближният си и не заслужава по-добра съдба.Това е наказанието му.”
Става още по-мрачно,но ние вървим нататък.Виждам души които се лутат в мрака и се блъскат една в друга.Архангелът ми обяснява:”Те са лишени от възможноста да гледат,защото приживе са били завистници,никога нямат да могат да виждат и да намерят нито пътя,нито вода,нито храна.”
Стенания изпълват мрака.Поглеждам встрани и виждам хора закопани до раменете в калта,те не могат да си поемат глътка въздух,защото всеки момент могат да потънат.Ангела на смърта казва:”Това са прелюбодейци.Те са затънали в грехоте както тук в тази кал.”
В дълечината съзирам гора от хора,интересно те не се движат.”Това са хора,които приживе не са почитали рода си,майка си,баща си и родословното си дърво.Сега са им поникнали корените,които на белият сват не са имали.”ми казва ангела.
Съзирам висока колона от хора,качени един върху друг,те не могат да помръднат,защото носят тежеста на другите върху раменете си.Питам архангела:”Защо тези хора са качени един върху друг?”,”Това са църковни служители извърщили грях спрямо църквата.Най-отдолу е този,който най-много е съгрешил-владиката,той е продавал църковно имущество.Най-отгоре е този който най-малко е съгрешил-попа,не спазвал канона на църквата.”
Тръгнахме по-обратният път и когато стигнахме до реката и лодката със слепеца,аз се обърнах към архангел Михаил и го попитах:”През целият път срещаме хора,които се лутат без цел и посока .Какви бяха те?””Това са хора загубили вярата си,загубили себе си-изгубени души.Те през целият си живот не са открили Бога и затова са наказани да бродят в мрака безспирно. ”
Моето мислено пътешествие в Ада свършва тук.Мислите и чувствата,които ме обземат след това са насочени към моето вътрешно Аз.Човек трябва да живее така,че на смъртният си одър да не съжалява за нищо сторено от него.Ако носим в себе си и изпълняваме 10-те Божии заповеди,защо тогава са ни нужни други закони според които да живеем?Да запазим човешкото у себе си,да бъдем Хора!На това ни учи казаното до тук.Да носим Бог у себе си.