Едно прекрасно безименно стихотворение, което бях намерила преди време в Интернет:
Настъпи време на омраза.
О, Господи! Не съм готов.
И все по-трудно произнасям
Онази думичка любов!
Любов - измачкана банкнота
в кесията на паметта,
продажна колкото живота
и честна колкото смъртта.
Аз като гърбица я нося,
по-тежка от кръста Христов.
Тя-жадна, гладна,гола,боса.
Тя-свята грешница - Любов.
Любов - една едничка нота
на битието в песента.
По фантастична от живота
и по банална от смъртта.
Настъпи време на омраза.
О, Господи! Не съм готов.
Но помогни ми да запазя,
Нещастно атомче любов.
Любов - последната Голгота,
спасението на света.
Любов - по-кратка от живота,
любов - по-дълга от смъртта!
Преди 2 години
Няма коментари:
Публикуване на коментар